Той беше разведен, бивш морски пехотинец, бивш полицай и бивш прокурор. За известно време дори беше и баща. А сега, на тридесет и осем години и няколко месеца, не можеше да се познае.
Наклони чашата. Да, рече си той, нямаше да бъде толкова лошо, ако самолетът се бе разбил. Не е и добре, не нещо, към което да се стремиш, но не и най-страшната трагедия на света.
Спомни си, че вече беше я преживял.
Сива пелена обгръщаше най-западните двадесет преки на Сан Франциско и се простираше от средата на Голдън Гейт Бридж до Дейли Сити. Мъглата покриваше пространство от едва пет квадратни мили, но там често вилнееха ветрове със скорост тридесет мили в час и температурата бе с двадесет градуса5 по-ниска, отколкото в останалата част от града. Никъде видимостта не беше по-голяма от половината разстояние между две преки и повеите от смразяващ до костите ситен дъжд се носеха като зловещи призраци из унилия простор.
Почти в самия център на мъглата се намираше нисичка едноетажна дървена къща, отдръпната на около шестдесет фута от тротоара. Когато я купуваше, Харди си помисли, че тя му напомня на куклена къщичка, която някой моряк е построил за дъщеря си, а после се е скитал из топлите и екзотични пристанища, без да успее да се види с нея. Тази къща помнеше с умиление всичките лета. Тя имаше малка бяла веранда с решетеста ограда на височината на три тухлени стъпала и широки бели дъски от двете страни на силно издадения еркерен прозорец.
Притисната отляво и отдясно от средно високи жилищни блокове, къщицата изглеждаше съвсем странна и уязвима. Досами верандата пред прозорците се издигаше закърнял юниперус, прегърнал земята с долните си клони, сякаш за да събира топлина. Останалата площ пред къщата, разчистена за градина, каквато може би е имало някога, беше гола. Моравата бе свежозелена, но малко запусната.
Харди седна в работната си стая в задната част на къщата. Транспарантите бяха спуснати и в камината горяха въглища. Беше понеделник от първата седмица на юни.
Взе една стреличка и я запрати към таблото, окачено на отсрещната стена. Посегна за лулата си, застина в неподвижна поза, сетне облегна гръб на стола. Вятърът блъскаше в прозореца и той звънтеше.
Харди се оттласна от бюрото и стана да си събере стрелите, но се спря да разрови въглищата, които горяха със син пламък. Облечен беше с нечист панталон от рипсено кадифе, син пуловер и дебели сиви чорапи. Размести някои от бутилките с корабчета в тях, поставени на каминната полица, и забърса праха по една своя реликва.
Каза си, че средната температура на цялата вселена, включително на всички слънца, звезди, планети, луни, комети, черни дупки, квазари, астероиди и живи същества е с по-малко от един градус по-висока от абсолютната нула. Вярваше в това. Бяха изминали три седмици, откак се бе завърнал от Кабо.
Чу как изтрака капакът на пощенската му кутия — пристигнала бе късната поща в понеделник. Обикновено пощата му беше смехотворна. Би се зарадвал, ако намери в кутията дори някаква сметка за плащане, само и само да получи нещо, адресирано до него. Сега се оказа, че го канят в клуб на пътешественици, получи и специално предложение да му почистят килимите (само срещу шест долара и деветдесет и пет цента на стая, при минимум три стаи). Това беше приемлива цена, но той нямаше никакви килими. Предлагаха му и нова паста за зъби. Получи още безплатен брой от вестник с обяви и реклами, както и две писма за предишния собственик на къщата, напуснал преди почти шест години. И накрая — пощенска картичка с „Виждали ли сте това дете?“.
Отвори консерва кълцано месо и я изсипа в солидна чугунена тенджерка. Когато месото залепна здраво за дъното на тенджерката, той се надвеси над съда и го разбърка. Направи три дупки в него и счупи по едно яйце за всяка. Захлупи тенджерката и отиде до аквариума в спалнята си да нахрани тропическите рибки.
Върна се в кухнята и разтвори вестник на спортната страница. „Гигантите“ този път бяха домакини. Това щеше да респектира противника през цялата среща.
Започна да се храни бавно с приготвеното в тенджерката ястие и се унесе в мисли. Когато тенджерката беше вече празна, той я постави на печката и поръси дъното й със сол. Засили пламъка на газта. Когато тенджерката запуши, Харди взе телената четка, окачена на задната страна на печката, остърга с нея солта по дъното и я изхвърли в кофата за смет. След двадесет секунди тенджерката вече нямаше нито едно петънце. Изтри я с книжна салфетка и я остави върху печката.