— Всичко ли е наред, Джефри?
Харди погледна към слънчевия блясък, откъдето дойде гласът.
— Вие навярно сте мистър Крус — каза той. — Съжалявам, задето ви притеснявам, но така е винаги, когато се касае за случай на насилствена смърт. — И продължи: — Джефри току-що ми показа мястото, където е бил намерен трупът. Много лошо, нали?
Крус, разколебан, наведе глава встрани. Не беше по-възрастен от тридесет и пет години и излъчваше както властност, така и добро здраве. Черна коса с безупречна прическа увенчаваше лице от леко арабски тип. Ала очите, или може би контактните лещи, бяха светлокафяви, а кожата, макар загоряла, беше светла. Присви уста с отвращение.
— Да, много лошо — потвърди той.
Харди се усмихна.
— Вероятно са го отразили вчера в пресата; надявам се, добре познавате бюрокрацията.
Крус му кимна с разбиране. Освободи с поглед Джефри.
— С какво да ви помогна? — попита той, макар че според Харди изглеждаше нервен.
— Джефри каза, че трупът е бил тук наблизо. Но няма никакви следи, запазени до днес.
— Да, беше точно тук — потвърди Крус. — Когато на следващата сутрин дойдохме на работа, бяха вече почистили мястото.
— Имаше ли някой останал в сградата до това време? — При този въпрос Крус изгледа Харди с все още предпазливо изражение, но му отговори достатъчно бързо:
— Не, не мисля. Не поощряваме да се остава след работно време. Зная, че паркингът беше празен, с изключение на моята кола, когато си тръгвах вкъщи.
— По кое време бе това?
— Не мога да твърдя със сигурност. Казах вчера на другия инспектор — може би осем или осем и половина. Още беше светло. — Срещна изпитателния поглед на Харди и се реши да отговори: — Бях последният, който си отиде. Винаги съм последен. Налага се да работя повече от останалите — нали съм шеф.
Харди се хвана за друга сламка:
— Има ли вероятност да е останал в сградата човек, който не идва с кола на работа?
Крус изчака, сякаш очакваше Харди да добави още нещо.
— Бих казал, че е работа на полицейски доносник. Най-обикновена интрига и няма да сгреша, ако заключа, че вече е плъзнала навред. Въпреки това, стига то да помогне, аз на драго сърце ще отпечатам паметна бележка.
Харди бе забелязал, че в ъгъла на циклоновата мрежеста ограда зее дупка.
— Това ново ли е? — запита той.
Отново настъпи обичайната за Крус пауза.
— Не, от месеци се каним да я закърпим. Предполагам, че някакви деца са я прорязали, за да ходят до канала. Скъсява им значително пътя дотам.
Харди старателно си записа това в бележника и се питаше: „Какви деца?“.
Настилката от ситни камъчета и асфалтът бяха наскоро и грижливо заравнени, заличавайки по този начин всяка възможна следа от борба. Харди отиде до самата сграда и плъзна поглед по огледалната й повърхност. Приклекна под различен ъгъл спрямо нея, а после тръгна по дължината й, като прокарваше длан по стъклото, докато достигна страничната врата. Обърна се към Крус:
— Е, ще се постараем да не ви безпокоим отново.
Първата усмивка на Крус разкри идеалните му зъби, твърде идеални, за да са естествени. Подаде ръка:
— Ако мога да бъда полезен с още нещо…
Харди попита:
— Вие случайно познавахте ли Ед?
Настъпи пауза, а когато тя свърши, прозвуча рязък отговор:
— Кого?
— Ед Кокран, човекът, който умря.
— Не. — Този път Крус не се забави с отговора. — Не, боя се, че не. Трябваше ли да го познавам?
Отново в колата си, Харди погледна назад и видя, че Крус се е върнал до дупката в оградата и е застанал там с ръце в джобовете си, клатейки глава.
Харди бе отишъл до сградата на Крус единствено за да провери как изглежда мястото на дневна светлина и случайно попадна на президента на компанията, с когото говори в продължение на няколко минути. Нищо чудно, рече си той, че въпросите, които му зададох, бяха съвсем импровизирани.
По-късно, пред заведението на Бланш, полупорутено кафене с картинна галерия, чадърът с надпис „Кампари“ му осигури сянка от слънцето, но той не можеше почти никак да се предпази от силния отблясък на водите на канала. Харди отпиваше по малко сода, без да извръща поглед от силния отблясък на канала, и си мислеше за натрапчивата загриженост, която Крус бе проявил по отношение на паркинга и за очевидната му лъжа, че не познава Ед Кокран.