— Нищо по-специално.
— А ние се нуждаем тъкмо от специални доказателства — каза Грифин. — Нещо по-общо?
— Би трябвало да познавате жертвата, бих казал. — Такава реплика не се нуждаеше от отговор и Грифин я отмина, без да се намеси. Харди продължи: — Жена му смята… той не е от тези, които се самоубиват.
— Не е ли? — Трудно беше да се преглътне сарказмът му. Грифин бе виждал самоубийства на мързеливци и кръшкачи, на хора от висшето общество, от преждевременно развити тийнейджърки до неизлечимо болни инвалиди в колички. — Ще го отбележа в досието — каза той.
Харди свали кръстосания си крак.
— Не е странно, както изглежда на пръв поглед — рече той, без да заема отбранителна позиция, сякаш най-после беше разбрал как изглежда случаят „Ед Кокран“. — Някои хора изпадат в депресия. Животът здраво ги притиска. Това е нещо като предупреждение. Предполагам, ще е полезно за вас да знаете, че Ед — поне външно — беше положително момче.
— Вижте, мистър…
— Харди.
— Мистър Харди. Ние клоним към предположението…
— Зная установената практика, инспекторе. И аз съм бил полицай. Надявах се, че в този случай ще отидете малко по-далеч от установената практика.
Грифин усети как се изчервява. Да отиде малко по-далеч от установената практика за приятел на Ейб Глицки, който му намекна, че той, Грифин не си върши работата достатъчно добре? Да отиде по-далеч от установената практика, когато без значение колко е способен като професионалист, той няма да бъде повишен в сравнение с всеки негър, латиноамериканец, жена или презряно полицейско куче, ако те имат достатъчно избиратели в този град? Толкова ли Глицки е вътре в тази работа, че да му праща такива ченгета?
— Не ми харесва намекът, който вложихте в думите си — каза Грифин.
— Не съм намеквал нищо, нито съм имал такова намерение.
— Стори ми се, казахте, че моята установена практика ми пречи да изпълнявам добре задълженията си.
— Казах, че като се има предвид какъв човек беше Ед, нещата може да се видят в друга светлина, нищо повече.
— Да, биха могли. Ще го имам предвид. — Грифин стана. Харди също. — Доколко Глицки е заинтересуван от това?
Харди повдигна рамене.
— С него сме само познати. С него започнах работа в полицията.
— Да, добре. Аз отговарям за този случай. Затова можете да кажете на Ейб, че ако желае да получи някакви сведения, трябва да го направи по установения канален ред.
Харди протегна и двете си ръце.
— Вижте, Ейб няма нищо общо с това. Аз съм обикновен гражданин. Идвам при вас с основателна молба. Това е всичко.
Грифин се взря изпитателно в лицето на посетителя. Нямаше признаци, че лъже, което би могло да означава, че този човек е изкусен лъжец.
— Окей, но вие не ми представихте никакви доказателства.
— Зная.
— Така че, ако не се доберем до нещо повече, което подсказва убийство, това ще наклони везните към самоубийство.
— Точно затова аз се надявах да преповторим набързо установеното от вас.
— Да изровите нещо, а? Боите се, че може да съм пропуснал някоя подробност? — Грифин просто не можеше да се възпре. Гневът личеше на лицето му.
За негова изненада посетителят не се поддаде. Вместо това той го съзерцава известно време, а после му отвърна с усмивка и му подаде ръка:
— Няма значение. Сигурен съм, че ако има нещо, вие ще го откриете. Благодаря, че ми отделихте време.
Грифин наведе задните си части към бюрото, наблюдавайки как Харди прекосява стаята му. Жалък шпионин, рече си той. Не знаеше какво цели Глицки с това, но ако иска да открие нещо много лошо, нека сам да го открие. А не да губи неговото време.
Значи, не може да се очаква сътрудничество от страна на официалните власти, мислеше Харди, когато потегли за Мишън Дистрикт. И още, което той изобщо не можеше да разбере, като че ли повече шансове имаше в полза на самоубийството, което да задълбочи бедственото положение на Франи. Фактът, че липсва явен мотив за самоубийство, никак не тревожеше Грифин, той нямаше да изгуби съня си заради това. При наличността на моста Голдън Гейт в града самоубийство, извършено по този начин, приличаше на постъпка на малоумен.
7.
Жилището на Франи и Ед беше голям ъглов апартамент. Закръгленият прозорец на всекидневната им стая се издаваше над стръмната улица. Входната врата беше до самия тротоар, без никаква площадка. Харди почука. Беше четири часът следобед през вече дългия ден, но съвсем не най-горещият за тази година.