Отвътре едва доловимо се чу:
— Кой е?
Франи го прегърна за дълго на вратата. Беше боса, облечена с бяла нощница. Явно беше подремнала. Дългата й червена коса бе разрошена, кожата около очите — потъмняла, а устните подпухнали като възпалени. Тя го въведе във всекидневната и го остави там. Първото нещо, което той направи, беше да отвори двата прозореца, за да проветри стаята. Но проветряването се оказа почти безполезно — външният въздух не беше много по-различен от този в стаята.
Чу Франи някъде зад себе си.
Всекидневната представляваше приятна за окото смесица от добро желание и тиково дърво. Имаше стереоуредба с малки, но според Харди отлични тонколони „Блаупункт“, два неподходящи за съчетаване тапицирани стола, кушетка и два други от извит дървен материал, на един от които седна Харди.
Подовете от твърдо дърво отразяваха късното следобедно слънце върху прясно боядисаните стени. Там имаше три поставени в рамка произведения на изкуството: едната бе картината „Езерца“ на Хокни, другата — изглед от Сан Франциско откъм морската страна на Залива, а третата — художествен плакат на Гоан от серията „Ше Панис“. В един от ъглите беше вместена масичка за кафе и на нея бе поставен малък телевизионен приемник. Домашно изработени полици за книги побираха внушителна сбирка и известен брой грамофонни плочи.
Харди по-скоро усети, отколкото чу приближаването й. Все още боса, към пет фута висока и почти безупречно стройна, Франи се бе опитала да приведе в ред косата си и да сложи малко руж на бузите, но нямаше основание да се безпокои за външния си вид. Сега бе облякла джинси и тениска, ала най-силно проличаваше във външността й загубата, която бе понесла.
Харди стана. Тя спря на прага на стаята.
— Извинявай за… — прошепна тя. — Аз съм такова… — Продължи с усилие: — Би ли искал нещо? Бира? Кафе?
За да й намери занимавка, Харди каза, че една бира ще го задоволи напълно.
Тя се отдалечи и след миг се върна с две металически кутии „Бъд“ и една изстудена чаша.
— Ед винаги искаше от мен да му изстудявам чаша в хладилника. — Наля му бирата с вещина. — На теб това ти е известно, предполагам.
— Готова си за работа при Мозес!
Франи се помъчи да се усмихне, но не сполучи.
Харди отпи от бирата.
— Имаш ли желание да разговаряш? Зная, че полицията навярно те е питала за същото.
— Да, отново и отново… Аз съм окей.
— Мозес каза ли ти защо аз…?
Тя кимна и той реши веднага да премине на въпроса.
— Кога приблизително излезе от къщи Ед?
— Към седем и трийсет. Бяхме се навечеряли и поговорихме известно време.
— И той просто реши да се поразходи с колата?
Тя се поколеба. Навярно за да си спомни нещо или да го прикрие.
— Не, не по тази причина. — Сведе очи към скута си, прехапа устна. — Не по тази причина.
— Франи, погледни ме!
Зелените й очи бяха насълзени.
— За какво говорихте с него?
— За нищо по-особено, за домашни работи.
— Карахте ли се?
Тя не отговори.
— Франи?
— Не, всъщност не. — Цялата й сила като че се изцеди от нея. Ръцете й се отпуснаха и кутията бира падна на пода. Харди скочи от мястото си и я вдигна, изправи я и остави пяната да се оттече.
— Ще донеса гъба — каза Франи.
Харди положи длан на дребното й, костеливо рамо, за да я възпре да не стане.
— Забрави за бирата, Франи. Карахте ли се тогава, или не?
Тя се отпусна тежко назад и загледа Харди така, сякаш искаше да го попита нещо. Изглеждаше с петнадесет години по-стара. После заплака, сълза след сълза се зарониха беззвучно по гримираните й бузи. Все още с длан на рамото й Харди почувства потиснатите й ридания.
— За какво? — попита той накрая.
Тя отговори дрезгаво и почти нечуто:
— Бременна съм. Казах му, че съм бременна.
Беше забила поглед в пода. Продължи шепнешком:
— Ед винаги е казвал да действам, когато съм готова. Така смяташе той. Каза, че ще говорим за това, когато му дойде времето, а ако изчакаме той да се подготви предварително, това може би няма да стане никога.
— И ти просто разбра това?
— Същия ден. Мислех, че ще се радва да го научи.
Тя вдигна очи към Харди, а сълзите продължаваха да текат.
— Но всъщност то не беше кавга или нещо такова. Просто го помолих да остане при мен. Бях страшно развълнувана.