— Със същата правдоподобност може да се твърди и друго: че е отишъл да се срещне там с някой, който е искал да го убие.
Тя не отговори. Харди усети полъх на ветрец, а Франи облегна гръб в дълбокото кресло. Обърна глава към прозореца, встрани от Харди. Той я видя да бърше лицето си с опакото на ръката, като същинско дете.
— О, по дяволите! — възкликна тя.
— Франи — започна Харди и тя изви лице към него.
— Не исках той да излезе — рече тя. — Не знаех дори, че има револвер.
Започна да хлипа и Харди стана и отиде до прозореца, гърбом към нея. Улицата имаше рязък наклон в едната посока. Въздухът жарко трептеше в далечината над билата на покривите.
— Каза ли на полицията, че си бременна? — попита накрая той, като се извърна към нея.
— Не. — Тя подсмръкна, потърка с ръка очите си. — Не виждах каква разлика ще внесе това. Не искам никой да го знае, преди да реша какво ще предприема. Няма да кажеш на Мозес, нали?
— Не, ако ти не желаеш да му кажа.
— Защото той няма да разбере. Имам предвид това, че сега мога да реша да го махна. Бих могла…
— Франи…
— Но Еди нямаше да се самоубие заради това. — Удари малкия си юмрук о крака си. — Нямаше да го направи. Щом свикнеше с мисълта, че ще стане баща, щеше да се почувства щастлив. Дори още в момента, когато узна това, беше щастлив. Наистина беше!
През следващите петнадесет минути Харди научи, че белегът на крака на Ед е от детска възраст — когато се опитал да се качи контрабанда на един влак. А това, че свиреше на китара — Харди би трябвало веднага да си го обясни — бе причина за мазолите на пръстите на лявата му ръка, а също и че е десняк, което Франи потвърди. Понякога по време на работа той получавал малки контузии при преместването и повдигането на някои предмети, но Франи не била забелязала нови през последните няколко дни. Не се е бил с никого, доколкото й бе известно, а пиел много по-малко от Мозес, по една-две бири, когато се приберял вкъщи.
Накрая Харди изпита неудържимо желание да навлезе в подробности. Изгледа Франи продължително.
— Ти всъщност, дълбоко в душата си, не можеш ли да намериш някаква причина за това? Зная, че такъв въпрос е крайно тягостен, Франи, но би ли могло да има някаква причина?
Тя отиде до отворения прозорец. Остана там доста дълго, като от време на време приглаждаше косата настрани от лицето си. Когато се обърна, повдигна рамене.
— Нямаше такова нещо. Какво мога да ти кажа? Не се е самоубил. Останалото ми е непонятно и не разбирам…
Тя наведе глава и пак обърна лице към прозореца.
Харди стана.
— Няма да кажа на Мозес — рече той към гърба й. — Но на твое място не бих предприел нищо прибързано за бременността и за каквото и да е, окей? Нека нещата се поуталожат.
Тя се обърна.
— Мисля, че сега зная защо разсъждаваш така.
На вратата Франи успя да му отправи полуусмивка. Харди се замисли за нещо. Той неловко извади портфейла от задния си джоб и надникна в него.
— Зная, че това може да изглежда малко странно, но…
Добре. Той все още имаше две картички, които беше си поръчал за своите игри със стрелички — смяташе, че те му дават леко психологическо предимство, когато ги раздава по време на турнири. Всички възклицават: „Ей! Ето един сериозен мъж!“.
Даде едната на Франи. Те бяха бледосини, украсени с релефно изобразена златна стреличка.
— Ако имаш нужда от нещо, дори само да си поприказваш с мен, обади ми се, окей? Ако си спомниш още нещо, най-дребната подробност…
— Окей.
Изпита желание да я прегърне отново, за да облекчи нещата, но разбираше, че това е безполезно. Нищо нямаше да ги облекчи за Франи в продължение на много дълго време.
Остави я застанала на тротоара с блесналото слънце зад гърба й, загледана надолу към трептящия от жега град.
Преди следващата пряка няколко деца играеха на улицата. На Харди му се стори странно, че някой може да се смее в целия свят, но тези деца се смееха. Животът приличаше на търкаляща се топка.
Хм, има много мотиви, помисли си Харди. Достатъчно, за да ангажират мисълта му за един-два дни. Еди не беше първият, доведен до отчаяние при мисълта за бащинство, особено след като се бе подготвял за три години нищета и интелектуална битка. Работата, която ръководеше, вървеше към провал — Еди може би е гледал и на това обстоятелство твърде сериозно. Възможно беше, макар Харди да не искаше да го признае, че той е имал любов с нещастен край. Харди се досещаше, че полицията ще провери и това, както и къде се е намирала Франи онази вечер.