Спомни си как Крус го бе излъгал, че не е познавал Ед. Но връзката там беше много очевидна — паркингът и всичко останало — и поради тази причина ще гъмжи от полицаи около Крус. Доколко ще навлязат те в нещата, реши той, ще зависи от качествата на самия Грифин. Ако той надуши убийство, ще задълбае в тази посока. Ако ли не, всичко свързано с Крус, Франи и армията ще се окаже без пряко отношение към въпроса.
Е, какво ще направи Грифин, не зависеше от волята на Харди.
Премина по Туин Пийкс, после по Станиан, после през Парка се озова на 22-ра улица. Нямаше и следа от следобедна мъгла и това придаваше на околността съвсем различна атмосфера. Хората бяха наизлезли от домовете си, играеха фризби по тревата в парка, двойки вървяха по улиците ръка в ръка. Горещината беше понамаляла, но все още неприятна.
Паркира на улицата пред къщата си. Трябваше да насили отново входната врата с рамо. Този път обаче мина по коридора в кухнята, а оттам в килерчето за инструменти и свали едно от рендетата си, окачено на стената.
За пет минути свали вратата от пантите и седнал на предната веранда, започна да рендосва. Бездомна котка дойде отнякъде и клекна да се припича на слънце в краката му. От време на време тя замахваше с лапа и смачкваше по някоя стружка.
Когато вратата бе отново окачена, Харди смени крушката в коридора и отиде в кабинета си. Притежаваше три револвера: един автоматичен 9-милиметров, един с калибър 22 за стрелба по мишени и един с калибър 38 специален, който бе ползвал, когато започна работа в полицията. Те всички бяха в долното чекмедже на архивното му шкафче, което си бе сковал без помощта на гвоздеи.
Еди е бил застрелян със също такъв револвер, калибър 38, затова Харди грабна този двойно задържащ. Първо се увери, че не е зареден, а после изщрака няколко оборота, за да бъде тройно сигурен, че оръжието е безопасно, след което влезе във всекидневната и седна на стола си до прозореца.
Вечерното слънце изпъстряше с райета стаята през отворените капаци. Харди сложи револвера на близката масичка за четене, взе лулата си и я запали. След няколко пуфкания вдигна оръжието и го насочи в няколко цели из стаята. Прехвърляше го от ръка в ръка, определяйки тежестта му и проверявайки неговото действие.
После се прицели от упор в главата си под различни ъгли, като използваше и двете си ръце. Накрая, хванал револвера с дясната ръка, насочен в дясното му слепоочие, той затвори очи, затаи дъх, натисна спусъка и въздъхна облекчено, след като отекна щракането на ударника в празното гнездо.
Отпусна гръб на стола, като все още държеше револвера в дясната си ръка. Харди беше левак. Еди беше десняк. Куршумът бе пронизал лявата страна на главата му. Затова, ако не го държеше неправилно за себе си или някак… Не, това беше нелепо.
— Няма начин — каза гласно той, — напълно е изключено.
8.
Град Колма е сврян в една падина зад Дейли Сити и Бризбейн. В него мъртвите далеч надхвърлят броя на жителите му. Той обикновено беше забулен в мъгла, което щеше да бъде подходящо, но този ден, за погребението на Еди, градът се къпеше в слънчеви лъчи, ярки и топли.
Литургията беше определена за десет часа, затова Харди реши да отиде на гробището в единадесет без четвърт и пристигна там пръв.
Опечалени хора се бяха събрали в плътна група на известно разстояние от него на една полегата морава. Двойка евкалиптови дървета до входната врата на гробището осигуряваше скромна сянка и ясно различим аромат. Нещо несъвместимо със смъртта. Небето беше възмораво синьо. Топъл лъх на вятъра къдреше високите листа.
По пътя се показа друга катафалка и зад нея други опечалени. Харди, седнал на бронята на своята „Сузуки“, проследи тяхното приближаване. Пъхна ръце в джобовете и се отдалечи към улицата. Пикапът на Макгайър се виждаше по средата на редицата коли.
Групата беше значителна, той бе очаквал това. Много естествено — Еди Кокран беше всеобщ любимец.
Харди влезе в колата си, изчака, а сетне последва колата на Макгайър. Изтеглиха се доста назад. Тук евкалиптите растяха по-нагъсто. Под дърветата беше хладно и приятно. Време като за пикник.
Отец Кавано се наведе и хвърли небрежен поглед към отражението си в прозореца на колата. С косата си, все още изцяло черна, надвиснала като тази на Кенеди над чело без нито една бръчка и с пронизващите си сиво-сини очи, той съзнаваше с известна неловкост, че би могъл да представлява подвижна реклама за славата на свещеническото съсловие. Тялото му бе стройно, движенията — изящни. Трапчинката на брадичката бе постоянно изкушение към суетност.