Това бе най-обикновен поглед, нищо повече. Кавано не се разгледа подробно в отражението си, не внесе поправки във вида си. Добре знаеше, че е недостоен — за своите заложби, както и за ролята си, особено днес тук.
В този миг се появи Ерин, майката на Еди. И отецът отново бе обзет от изкушения, от натрапчивото чувство на греховност. Каква хубавица!
И много твърда. Въпреки че бе изгубила първородния си син, тя като че ли нямаше нужда никой да я подкрепя при вървежа й, въпреки че когато пристъпи напред и отец Кавано я прегърна, той почувства за момент накипялата в нея скръб, изразена в единствената дълбока въздишка, отронена на рамото му.
Ерин повдигна ръка до лицето му.
— Добре ли се чувстваш, Джеймс?
Той кимна.
— Как е Големият Ед?
— Почти не мигна нощес. Както и всички ние.
В главата му нахлу неволно онази мисъл — какво ли щеше да се случи, ако се бе оженил? Ако беше по-упорит, когато бяха с нея осемнайсетгодишни? Оттогава не срещна друга като нея — жизнерадостна, уравновесена, умна, трезвомислеща. И сякаш това беше недостатъчно, дори сега, родила четири деца, тялото й беше пищно, съвършено съчетание на закръглени и равни форми, мекота и тон. Лицето й още беше гладко като на момиче, кожата — млечнобяла. Лекият пласт светлокоралово червило подчертаваше прелестта на извитите, чувствени устни.
— Ти обаче си добре, нали? — попита тихо той.
Тя вдигна поглед към него с потъмнели очи.
— Не мисля, че ще се почувствам някога отново добре.
Обърна се, решила да се присъедини към мъжа си.
Но не можеше да отиде до гроба още сега. Знаеше, че ще трябва да крачи до Големия Ед, да бъде там за него, обаче силата просто отсъстваше там. Мъжът й вървеше с Джоуди, опитваше се да я утешава. Господи, какъв невероятно тягостен момент!
И Франи, клетата Франи, така дребна в траурното си облекло, се препъваше в корените, подкрепяна от брат си Мозес. Ерин се озърна да види двамата си сина Мик и Стивън, определени да носят ковчега, които чакаха търпеливо край катафалката. Те бяха добри момчета. Разбира се, не можеха да се сравняват с Еди. А Еди вече го няма!
Погледна към синьото небе при опита си да се овладее. Хапеше език, впиваше нокти в дланите си. Взря се в небето, пое дълбоко въздух. Нечия силна длан я прихвана за дясната ръка малко над лакътя.
— Госпожо?
Беше висока почти колкото мъжа. Той не беше присъствал на литургията, а може и да е бил, сигурно е приятел на Ед, само че по-възрастен от него. Лицето му изглеждаше необикновено живо — наситено с насмешливи бръчки. Въпреки че в момента той беше сериозен.
— Добре ли сте? — попита той.
Дланта, обхванала ръката й, не я смути. Тя се пресегна и сложи другата си ръка върху ръката му.
— Само съм уморена — каза тя, — много уморена.
После леко отстрани ръката му и бавно се упъти към гроба. Мъжът закрачи край нея.
— Познавахте ли Еди? — попита го тя.
— Много добре. Както него, така и Франи. — И добави: — Много съжалявам.
Тя кимна.
— Присъствам тук по-скоро заради Франи. Аз съм й като брат.
Чула това, Ерин се спря. Погледна го отново, право в очите, които бяха на еднаква височина с нейните.
— Бяхте ли на сватбата им? Би трябвало да ви познавам.
Той поклати глава.
— Не си падам по сватбите. Пък и тогава бях извикан вън от града и не можех да присъствам.
— А сега сте тук…? — Не довърши фразата си. Очите й не му позволяваха да се отскубне.
— Мозес не вярва… — Той млъкна, а после продължи: — Мисля, че и аз не вярвам, че това е самоубийство.
Ерин погледна към гроба. Носачите още не бяха свалили ковчега от катафалката. Несъзнателно улови Харди за ръката и заговори през стиснатите си зъби:
— Няма начин на света моят Еди да се е самоубил. Изобщо.
Изведнъж изпита остра нужда да каже на някого какво чувства в душата си:
— Ето какъв бе Еди… Ще донесе вкъщи някоя бездомна котка или птичка, паднала от гнездото си по време на буря. Беше почти… Не зная как да се изразя… Беше почти като момиче, толкова чувствителен за някои неща! Мразеше футбола. Мразеше хокея на лед. Смяташе ги за твърде груби игри. Баща му и Мик често го дразнеха за това, но той си остана нежен. Ако някой изобщо го познава, ще знае, че е било точно така.