Харди се замисли за момент, отбягна очите й.
— Не го побира умът ми защо е притежавал револвер — добави тя. — Защо изобщо го е имал.
— Това за мен е един от главните въпроси.
Тя замълча. Не искаше да набляга на това, не искаше да знае защо е толкова важен този въпрос за Харди. Еди си бе отишъл. Какво значение ще има след смъртта му всеки факт?
— Съжалявам — каза Ерин и тръгна пак към гроба. — Боя се, че не ми прилича, но ще кажа, че не е имал револвер. Зная това.
— Известно ли ви е в такъв случай откъде се е взел револверът? Откъде би могъл да го вземе той?
— Не.
Отново се спря и докосна ръката му, без да знае какво точно искаше да му каже. Бяха започнали да придвижват ковчега към гроба — ковчегът с тялото на Еди. Силното чувство сподави гласа й, тя не беше в състояние да изрече и дума.
Стивън не можеше да си представи, че ковчегът ще се окаже толкова тежък. Мъртвият му брат не беше прекалено едър, но с дървото, дръжките и всичко останало ковчегът ставаше доста тежък. Ръцете му отмаляха от тежестта веднага щом свалиха ковчега от колата.
Не смяташе да покаже слабостта си, да достави никому това удоволствие. Разстоянието до гроба беше около сто фута по негова преценка. До Стивън, отзад на ковчега, беше брат му Мик, здравеняк младеж, за когото тази тежест навярно бе нищожна. Но за него. Обаче за малкия му, хилав брат Стив, застанал до него и хванал ковчега, това беше сериозно изпитание.
— Кой говори с мама? — прошепна Мик. Той беше третокурсник в „Ю Ес Еф“, учеше със стипендия на „Ар Оу Ти Си“13. По отношение на Стив можеше да се каже, че той и брат му живееха на различни планети.
Стивън само повдигна рамене. Бе видял човека до майка си и беше сигурен, че го е срещал някъде, може би по някое време в дома на Еди, но това нямаше значение, не знаеше кой е този човек. Не е толкова важно, това не го засягаше. И нямаше намерение да си затруднява дишането, като поведе разговор с Мик за това.
Отец Джим им махна с ръка от гроба и присъстващите тръгнаха напред. Свещеникът беше окей, когато не действаше като духовник, когато беше обикновен човек, който си пийваше вкъщи или когато се разхождаше с автомобила си по Крайморската магистрала номер едно.
Да, свещеникът би могъл да бъде окей, предполагаше Стив. Поне всички други го харесват. Възрастните напомняха на Стив овче стадо в прекия смисъл на израза — събират се накуп и следват пастира. Искаш ли да бъдеш честен, свещеникът би могъл да се окаже малко повече от теб, люшкащ се между благочестие и странности, или като гледа по този начин мама, или когато той е насаме с него, Стивън, и се опитва да се държи като дете, ругае и се прави на глупак. Кой има нужда от такава щуротия? Бъди такъв, какъвто си, би искал да му каже Стивън. Ако не те харесват, майната им.
Като сега, когато беше официално благочестив, застанал до Франи и й заговорил тихо. Не можеше да се каже, че той, Стивън, не харесва отец Кавано — Еди го бе харесвал и това бе почти достатъчно за най-малкия брат — но му се струваше, че сега свещеникът не прилича на себе си. А всеки трябва да прилича на себе си… Да, дори Еди беше в това състояние напоследък. Възрастните често се показват такива — леят усмивки и играят карти. Но Еди беше прозорлив. Той болееше, страдаше за работата, на която смяташе да посвети живота си. Защо иначе ще се навърта толкова около онази сграда през последните една-две седмици?
Майка му в този миг се приближаваше до ямата в земята, изкопаната пръст беше покрита със зелен брезент. Нима някой можеше да вярва, че е възможно да откъснеш мисълта си от тази пръст, от Ед, които ще бъде погребан под нея, ако я скрият от очи?
Накрая ръцете му получиха желаното облекчение, когато той и останалите носачи оставиха ковчега на поставката, която щеше да го спусне в гроба. Втората половина от разстоянието дотук беше особено мъчителна за Стив. Може би ще трябва да се упражнява от време на време, каза си той, ако не иска да последва успешния пример на Мик с „Ар Оу Ти Си“.
Сега майка му стоеше до баща му. Другият мъж, с когото бе говорила, беше малко зад нея, почти като неин бодигард. Той сякаш следеше всичко най-зорко, без да личи, че го върши.
Стивън се огледа наоколо. Еди го беше водил на работното си място един-два пъти — за да се увери, че може да разчита на сътрудничество от негова страна в бъдеще — представи го на някои от своите колеги. И сега Стив се изненада, като видя, че шефът на Ед, мистър Поук с големите си уши, които сякаш подпираха най-тъжното лице в тълпата на присъстващите на погребението, е застанал зад Франк с една млада жена, която е толкова хубавичка, че Стивън не можеше да задържи дълго погледа си на нея. Гъста кестенява коса, маслинен цвят на кожата, впечатляващи зърна на гърдите. Видя още, че мъжът, който бе говорил с майка му, също гледа младата жена, забеляза как и тя погледна назад към него с полуусмивка, което го накара да се втренчи в обувките си. Какво общо може да има шефът на Ед с изтупан лъскач като този? Никога не ще успее да разбере възрастните! Пък и кой ли би желал подобно нещо?
13
„Резърв Офисърс Трейнинг Корпс“ (англ.) — „Служба за подготовка на запасни офицери“. — Б.пр.