Тази тенджерка беше една от неговите най-дълго ползвани вещи. Тя беше единственият домакински съд, който си взе, когато се разведе с Джейн. Ако я ползва правилно — без употреба на вода и сапун — ще му служи цял живот. Тя бе един от малкото предмети, в които имаше пълно доверие, и не я занемаряваше.
Върна се в спалнята и облече палто три четвърти с граховозелен цвят, високи обувки и безформена гръцка моряшка шапка. Грабна лулата от стойката на бюрото си и дръзна да хвърли поглед навън, но мъглата с аспиден цвят беше непроницаема като стена.
Стиснал лулата между зъбите си, Харди прекоси кънтящия си дом с усилие, сякаш преодоляваше буреносен вятър. Когато щракна електрическия ключ в коридора, нещо изпука и блесна, сетне отново настъпи мрак.
Докато е бил в Кабо, дървената входна врата се бе изметнала. Харди извърши необходимата поправка, но не си даде труд да рендоса вратата, за да я изравни.
Наложи се да я дръпне силно два пъти, за да я отвори. Спря за момент на прага, взрян в своенравната природа. Дръпна от изстиналата си лула. И пристъпи сред кръжащата мъгла.
На път за Кандълстик Парк реши да спре край аквариума „Стайнхарт“, за да разбере дали Пико ще е съгласен да го придружи. Но премисли и се отказа. Пико ще отвори дума за голямата си страст — вкараната в аквариума голяма бяла акула. Преди много време за „раздвижване“ на травматизираните акули, докарани с риболовни кораби, той се опитваше да ги подмами да заплуват. Никоя от тях не го направи и Харди се отказа от идеята си. Отказа се окончателно — веднъж завинаги. Можеш да вложиш надежда в нещо, което желаеш, реши той, но да претвориш това желание в самата надежда, е чиста глупост.
А както той често казваше: „Може да съм тъп, но не и глупак“.
2.
Мексиканецът, които седеше на първия ред на най-високата трибуна, два блока от мястото на Харди, буйстваше. Той навярно тежеше двеста и петдесет фунта6. Съблякъл ризата си, с червена носна кърпа на главата и с голямата си месеста ръка, прегърнала една възпълна латиноамериканка, той бе истинска заплаха.
Харди забеляза, че откакто продавачът не бе минавал още от края на четвъртото подаване, мексиканецът беше пресушил дузина големи бири. Той размахваше полупразна бутилка бренди от един пайнт7 в свободната си ръка. Цялата трибуна около него вонеше на марихуана. Харди бе получил билета си от Джими Дийкс, който от време на време работеше тук по съвместителство — следеше за реда на втората трибуна. Общо взето, това бе доходно задължение, което му даваше възможност да получава билети от спекулантите и в замяна да им изказва публична похвала. Сегиз-тогиз трябваше да отведе някой пиян до цистерната с вода. В други случаи, както тази вечер, когато изникнеше някой стар приятел като Харди, той можеше да му даде от билетите, които е получил от спекулантите. Нали приятелят ще гледа добър бейзбол!
Но Харди знаеше, че понякога трябва и да се работи. Трябва да се опиташ да докажеш, че не си най-големият скапаняк на света. Харди имаше чувството, че тази вечер ще се потвърди това: Джими добре ще си изкара хляба.
Макар че слънцето току-що беше залязло и небето още светлееше, лампите бяха запалени. Мексиканецът отрепка бе станал прав, размахваше ръце и се опитваше да привлече вниманието на продавачите на бира, крещейки „Сервеса“8 така силно, сякаш някой го бе подложил на мъчения, лишавайки го от желаното питие. Цепеше въздуха като рупор. Играчите на терена вдигнаха глави да видят каква е тази врява.
Харди се огледа учуден защо Дийкс и колегата му не идват да обуздаят този тип. Изведнъж отрепката замахна към човека, който седеше зад него. Той опита да се дръпне назад, но не успя и бе ударен в главата, след което рухна. Неколцина зрители скочиха на крака. Една-две жени изпищяха.
Стълпилите се ревяха от екстаз. Каква приятна изненада! Безплатна добавка към бейзболния мач! Харди стана от мястото си. Независимо дали ще дойде Джими Дийкс, или не, този гадняр трябва да престане да хулиганства.
И тогава видя Джими да тича по стълбите и да откопчава палката си, но не го следваше друг полицай.
Мексиканката дърпаше ръката на мъжа, опитвайки се да го накара да се укроти, но трима-четирима от тълпата наоколо се включиха в битката, а отрепката продължаваше да крещи и да замахва напосоки. Джими наду свирката си, но не постигна резултат. Харди се опита да си пробие път натам, но все повече и повече хора се присъединяваха към зяпачите около биещите се.