— Пусни ми крака.
— Разбираш ли какво искам от теб?
Стивън се забави още пет-шест секунди, направи лека гримаса, после кимна и избъбри:
— Да.
Харди прецени, че това е задоволително от страна на момчето. Пусна крака му.
— А сега, ако си спомняш, аз те попитах защо мислиш, че Еди се е самоубил? Полицията или някой друг ти каза това?
Стивън потърка глезена си, но Харди вече му бе направил впечатление.
— Ами нали е имал револвер в ръката си. Имало е и бележка.
— Лесно е да се постави револвер в ръката на някого, който е вече мъртъв. А бележката може да се отнася за всичко друго. Искам да зная защо мислиш така — че се е самоубил?
— Защото той беше умен, а който е умен, би ли искал да живее?
Това не беше плоско остроумие. Момчето беше искрено. За момент Харди се почувства разстроен. Наведе глава, пое дълбоко дъх.
— Хей, толкова ли е лоша работата, Стивън?
Момчето само повдигна рамене, тънките му ръце се скръстиха на гърдите.
— Беше ли той потиснат? Говоря за Еди.
— Да, така мисля.
Харди вдигна очи към него.
— Защо мислиш, аз предприемам това? Да не би да си въобразяваш, че искам да бъда тук и да предъвквам цялата история с някой, който ще прояви охота да разговаря с мен? Така ли си представяш приятното прекарване на времето?
— Не си го представям изобщо — избъбри момчето.
Харди прие упрека му.
— Окей — каза той.
Стивън бръкна в горното чекмедже на тоалетната си масичка, която беше до леглото, измъкна оттам един нож със сгъваемо острие и започна да го отваря и затваря. Съвременна американска броеница на грижите, помисли си Харди. Прикрил изненадата си, той попита откъде се е взел този нож у Стив.
— Чичо Джим го донесе от Мексико.
— Чичо Джим?
— Да. Познаваш го. Отец Кавано. Но няма да кажеш на мама, нали? Това навярно ще я обезпокои.
След миг Харди свикна с гледката — мършавото момче, изпаднало в меланхолия на леглото си, което отваря и затваря за утеха сгъваем нож.
— Значи искаш да помогнеш?
Стивън затвори ножа. Очите му все още не изразяваха доверие, но в тях отсъстваше поне активното недоверие. Момчето навярно не би могло изобщо да помогне на Харди, но не би могло да изпита огорчение — както и той самият — ако е убедено, че се прави нещо за разкриване на причините за смъртта на брат му.
— Какво мога да направя? — попита Стивън.
— Дръж будно съзнанието си. Помисли за нещата, случили се през последните един-два месеца, всичко, което Ед или някой друг негов познат е могъл да каже или извърши или каквото е замислял, всичко. — Извади портфейла си. — Ето ти една визитна картичка. Пази я както за себе си, така и заради мен, а също и ножа, а?
Взаимни тайни. Една от добрите връзки между хората.
— Хубава картичка — рече Стивън.
Харди стана.
— Внимавай с този сгъваем нож — каза той. Като стигна до вратата, се обърна. — Мисли напрегнато, Стивън. Може да изскочи нещо. — Това не беше подходящо да се каже на едно момче, но точно сега той не беше склонен да редактира думите си.
Джоуди и Франи, хванали се за ръце, стояха пред стената на стаичката и гледаха снимките.
Харди не почука.
— Вашето семейство разполага с „Кодак“ в работата си — рече той.
Те се обърнаха и Франи го запозна с Джоуди. Около осемнадесетгодишна, тя беше вече се източила. Луничавото й лице още беше на петна от засъхналите сълзи. Нещо бебешки закръглено, но само леко загатнато се долавяше в ъглите на скулите й. Големите й сини очи, зачервени от плача, имаха в ириса си златисти точици. Носът й не беше идеален, но Харди го хареса — малко прекалено плосък в горната си част и щръкнал в долната като бебешки палец.
Личеше, че е дъщеря на Ерин, но що се отнася до Стивън и Ед, и дори Мик, те не бяха наследили кой знае колко черти от гените на баща си, Големия Ед.
— Искала си да ме видиш.
Франи веднага се смути, отново загледа стената със снимките, а после извърна очи към Харди.
— Мисля, че… — Обърна се към Джоуди и се усмихна. — Паметта ми…
— Всичко е окей — успокои я Харди. — Може да изчакаме малко.
— Не. Спомням си, че помолих Мозес да ти съобщи, че искам да те видя, но аз… онова другото нещо…
— Да.
Джоуди заговори. Гласът й беше като ехо на майчиния приятен глас, не толкова дълбок, за да бъде грапав, но като на зряла жена.