— Не мога да разбера.
— При твоето състояние няма място за чудене.
Мозес Макгайър изгледа мрачно Харди, който успяваше да се справя с движението по булевард Линкълн. Брезентовият покрив на колата беше навън в задната й част.
— Ти си взел ключовете ми, нали?
Харди обърна очи към него.
— Често съм те предупреждавал за опасностите, които крие навикът ти да си оставяш ключовете по джобовете на връхните си дрехи. Аз държа ценностите си в панталона.
— Държа ценностите си в панталона — повтори като ехо Макгайър. — И се опитвам да вадя ценностите си от панталона колкото може по-често.
Харди бръкна дълбоко в джоба си, извади халката с ключовете на Макгайър и ги подхвърли на коленете му.
— Приятел не оставя приятеля си да шофира в пияно състояние.
Макгайър се опита да подсвирне, но се провали — устата му не беше сто процента в ред.
— Хубава работа! Значи ти си ми скроил този номер? При това не съм пиян.
— Искаш ли да ми подсвирнеш отново?
— Това, че не мога да подсвирна, не значи, че съм пиян.
— Кажи три пъти: „Не мога да подсвирна!“.
Макгайър се опита веднага, после добави:
— Какъв си ми ти, да не си ми майка? — Облегна гръб на седалката. — Не мога… по дяволите… да подсвирна — изрече той.
Харди спря колата под една лампа и се обърна към приятеля си.
— Та какво не можеш да разбереш?
Макгайър мълча цяла минута. Харди не изтърпя и му припомни:
— Ти каза, че не можеш да разбереш. Какво?
— Истинската любов — отвърна най-сетне Макгайър.
— Имаш предвид Франи и Ед?
— Не. — Макгайър пак млъкна за минута, след което поясни: — Имам предвид родителите на Ед. Кажи ми, ти не я ли забеляза, Ерин?
— Забелязах я, Моуз.
Макгайър се опита да подсвирне и този път опитът беше по-успешен.
— Не е важно на колко години е тя, важното е, че е най-сексапилната жена, която съм виждал.
Харди кимна. Дори на погребението на сина си Ерин Кокран беше далеч по-привлекателна от това, което обикновено се определя като „привлекателност“.
— И е изкарала с Големия Ед цели трийсет години. Как ще си обясниш това, ако не като проява на истинска любов?
— Аз всъщност не се запознах с него. Просто бе застанал до вратата. Приличен на вид, сломен от загубата, но се опитваше да не показва колко е разстроен.
— А как го виждаш в комбинация с Ерин?
— Не виждам нищо странно.
— Харди, този човек е бил градинар в Парка цял живот. Е, там работи за доброто на града и навярно е много забавен, но къде е тук романтиката? Като зная, че по цял ден се рови в конските фъшкии!
— Кому е нужна романтиката?
— Не мислиш ли, че тя е нужна на Ерин?
Харди повдигна рамене.
— Интересен въпрос. Не зная.
— Навярно това е истинска любов, която не мога да разбера.
Харди спря колата на една пряка преди „Шамрок“. Денят бе горещ и тих. Макгайър беше отпуснал глава на облегалото на седалката си. Изглеждаше като пребит, дишаше тежко и бавно.
— Спиш ли, Макгайър?
Приятелят му изсумтя.
— Сигурен ли си, че искаш да отвориш бара?
Макгайър повдигна глава.
— Онзи свещеник… той е човекът, по който тя би могла да си падне. Не се смей, случва се. — Очите му бяха мътни и кървясали, мускулите на лицето — отпуснати.
— Не се купува истинска любов, а? — рече Харди.
— Прекрасно е, когато тя трае само една-две нощи. — Макгайър пак отпусна глава на облегалото, въздъхна. Заговори със затворени очи, присвил се на седалката, а главата му се беше свлякла ниско върху облегалото. — Мислиш ли, че Франи е окей? Струва ли ти се, че е окей?
— Франи ще се оправи, Моуз. Тя е корав човек. Питах те дали ще отваряш бара, или не.
Макгайър прикри очи с ръка, като преди това забеляза къде е спряла колата.
— Не мисля, че съм в блестяща форма да си върша работата днес в бара, знаеш.
Харди кимна, завъртя ключа и подкара отново колата. Когато се вля в трафика, на път за жилището на Макгайър на Хейт-Ашбъри, Мозес се обади:
— Как постигат те това, Диз?
— Кое?
— Да се държат един за друг. Цялото семейство.
— Ти и Франи го правите.
— Налага се.
Харди погледна към приятеля си: отметнал глава, отворил уста, затворил очи. Изглеждаше чудато с тъмния си панталон, с кафявата си официална риза и с разхлабената си вратовръзка. Обикновено Мозес ходеше с джинси и работна риза. Харди забеляза за пръв път, че черната коса на Мозес е започнала да се прошарва.