— Може би и те трябва да се държат един за друг — каза Харди. — Поради някаква причина.
— Не както го правим ние с Франи обаче.
Харди знаеше, че Мозес е прав. Мозес бе отгледал по-малката си сестра до шестнадесетгодишна възраст, когато тя беше едва на четири години. А като замина за Виетнам, където се срещна с Харди, тя току-що беше започнала гимназия и Мозес плащаше за пансиона й при доминиканките в областта Марин.
— Освен това — изфъфли той — имам предвид секса. Не братята и сестрите. Ед и Ерин. Може ли да трае такова нещо трийсет години?
Харди намери място за паркиране пред сградата, в която живееше Мозес. Зае го и спря.
— По навик, предполагам — отвърна той.
10.
Линда Поук стана от бюрото си и измина двадесетте фута разстояние по коридора до дамската тоалетна. В „Арми Дистрибютинг“ тази тоалетна беше изключително владение на Линда — тя беше единствената служителка, а посетителките бяха малко и идваха твърде рядко тук, особено напоследък. По едно време Алфонс влезе при нея, накара й се, задето не знае къде се намира баща й. А Алфонс беше единственият, появил се на работа този ден. Но и той не стоя дълго — отиде си много преди пладне.
Щракна ключа за осветлението и пристъпи пред огледалото да се огледа. Не изглеждаше съвсем зле. Кръговете под очите бяха добре прикрити. Златистото белило бе се задържало добре. Харесваше й бледолилавият нюанс на сенките за очи. Може би малко грим и на клепките щеше да се окаже полезен, но не беше съществен в случая.
Ще мине и без това. Не беше дошла тук, за да се тъкми пред огледалото. Усмихна се. Но не е дошла и самоцелно, има да върши нещо, само че по-различно от гримиране.
Беше си увила продукта вкъщи и го скрила в пакетчето цигари „Вирджиния Слимс“. Сега го извади оттам и отново се усмихна, предвкусвайки предстоящото удоволствие. Продуктът, милият той, беше изминал доста дълъг път, докато стигне до нея.
Беше най-добрият продукт на третия свят — „Си & Си“, колумбийско производство с отлично качество, макар и съвсем малко късче. Тя запали цигарата с марихуана и пое дълбоко дима, след което го задържа. Преди да бе успяла да издиша дима, почувства първите прояви на наркотика. Позволи си да дръпне още веднъж. Сместа беше добра. В момента на поемането превъзбудата е много силна, но после марихуаната прави отслабващото въздействие много приятно.
Като прибра половината цигара с марихуана в кутията, тя се провери за последен път в огледалото и се усмихна приветливо на своето отражение.
— Линда значи „хубавичка“ — изрече гласно тя и се изкиска.
Но настроението й почти веднага беше помрачено, когато излезе в коридора. Първо, токът на обувката й се хлъзна върху една плочка и се отчупи. И тя щеше да падне, ако не беше се хванала за стената.
— Проклятие!
Като се държеше с една ръка за стената, успя да си свали обувките, ала в този момент една непозната физиономия надникна от офиса й.
— Да ви помогна ли?
Това беше мъж и той не беше грозен. Не облечен много добре, но не и мърляч. Тя му се усмихна накриво, защото изведнъж й се зави свят от погълнатия наркотик. По дяволите, стърчи тук сама цял ден и — такъв й е винаги късметът — точно когато реши да се поотпусне малко, някой пристига.
— Извинете — каза тя на мъжа, застанала в коридора с обувките в ръка. В следващия миг навярно ще съсипе и чорапите си.
Мъжът повдигна рамене.
— Няма нищо. Надявах се да намеря мистър Поук. Той тук ли е?
Тя тръгна към него и като завиваше около бюрото си, се отри неволно в него. Прецени, че ще е по-добре, ако си седне на бюрото.
Мъжът погледна табелката с името й, поставена на бюрото.
— Вие негова съпруга ли сте?
Тя леко се разсмя.
— Не, негова дъщеря.
Изведнъж стана от бюрото и подаде ръка:
— Линда Поук, дъщеря на Самюъл Поук и потомка на президента на Съединените щати Джеймс К. Мисля, че той е бил на власт непосредствено след Линкълн.
Мъжът се здрависа с нея сърдечно — с яка и суха ръка.
— Смятам, че е бил президент малко по-рано от Линкълн15 — каза той.
— Както и да е. — Страните й порозовяха. Сърцето й ликуваше, чувстваше се някак по-добра, по-склонна да разговарят с нея, да харесва.
15
Джеймс К. Поук е бил президент на САЩ от 1845 до 1849 г. След него до Ейбрахам Линкълн, встъпил в длъжност през 1861 г., има още четирима американски президенти: Закари Тейлър, Милард Филмор, Франклин Пиърс и Джеймс Бюканън. — Б.пр.