Ника бе облечена с прост черен костюм от вълна и памук със семпла кройка, който въпреки това не беше прикрил изпъкналите й гърди над талия, която Харди предполагаше, че ще обхване с двете си длани.
Поклати глава. Не, Линда, рече си той, Ника изобщо не е чак толкова хубава.
Включи мотора. Искаше му се да се върне и поговори с Крус. Освен това бе станало по-хладно и шофирането щеше да е по-приятно.
И така, Сам Поук се е оженил за Ника преди около шест месеца. Той изглеждаше на приблизително петдесет и пет години. Тя беше на двайсет и пет — двайсет и шест, а може и на малко повече. Причината е в парите, реши Харди, поне в известна степен. И след като са станали съпрузи, Поук е започнал да има неприятности със своя бизнес. Не бе особено трудно да се разбере, че тези неприятности са дали отражение и в личния му живот.
Но как може да допусне Харди подобна мисъл? Няма и намек за някакви дрязги между Сам и Ника. Кое го кара да мисли така?
И тогава си спомни как очите й се впиваха в него на гробището. Беше виждал преди това и други жени да му хвърлят такива погледи — флиртуването не беше закачливо, а съвсем сериозно. Очите на Ника Поук не бяха очи на щастливо омъжена жена.
Беше ли гледала тя и Еди Кокран по същия начин?
11.
Джон Страут определи своята политика много ясно още през първия месец, след като стана съдебен лекар в Сан Франциско. Задачите на тази длъжност, определени в Държавно постановление №27 491 на САЩ, са да определи „причината, обстоятелствата и начина на смърт“ на лица, които влизат в рамките на конкретна компетенция. А под „начин на смърт“ се разбират само четири възможности: естествени причини, злополука, самоубийство или насилствена смърт.
В процеса на извършване на тези задължения обаче играят роля и други елементи, много от които с политически характер. Страут — висок човек с приятен тон на гласа, родом от Атланта, нямаше намерение да позволи на някого или на нещо да повлияе на заключението му за причините на дадена смърт, затова реши своевременно да уведоми онези, които биха предпочели бързото и нехайно пред бавното и правилно заключение.
Жертвата в дадения случай беше братовчед на кмета и — не най-голямото съвпадение, което може да съществува на света, като се има предвид големината на града — сват на един от църковните настоятели за бедните. Тази сутрин Страут се яви на работа и намери моргата претъпкана от привърженици на двете страни — на кмета и на настоятеля.
Страут погледна бегло трупа, преди да влезе в кабинета си, където го проследиха и нахълтаха, за да даде някакво становище. Той прецени, че моментът не е лош, за да пусне в ход някакво изявление.
Един репортер на „Кроникъл“ накрая го попита в упор, и то доста обидно, дали възнамерява да обяви своето решение в предвидимо бъдеще. Страут се изправи в цял ръст зад бюрото си.
— Като имаме предвид, че жертвата е получила две рани с нож и пет огнестрелни рани — проточи той с най-сладкия си тон, — заявявам, че съм съвсем близо до своето решение и вие можете да отпечатате това, много близо… — Млъкна и се усмихна на присъстващите. — Много близо наистина, за да постановя, че се касае за самоубийство.
Страут не обичаше да бърза и да греши. След единадесет години като съдебен лекар беше негово неотменно правило произнесе ли веднъж решението си, то да може да се приеме с пълна сигурност.
Карл Грифин и Винс Джомети седяха в салона за посетители на моргата в Сан Франциско, снабден с климатична инсталация. Обстановката не беше райска. Дългият жълт диван беше твърде нисък, търговските реклами по стените — грозни и окачени прекалено високо. Единственото живо растение до един прозорец вдясно от дивана не беше по-зелено, нито по-красиво от трите пластмасови украси от цветя, съответно на централната маса (много къса за дивана), на синята пластмасова ъглова масичка и на проядения махагонов бюфет.
Грифин и Джомети бяха заели двата края на дивана. Между тях, в почти нова картонена чанта, се намираше папката със случая „Кокран“. Джомети, новоизпечен баща, току-що беше завършил разказа си за нещо, което накара Грифин да избухне.
— Трябва ли да чуя това малко след като съм ял? Мислиш, че е интересно ли? Вярваш, че някой го е грижа как функционират червата на бебето ти, дали изпражненията му са твърди или редки и дали проклетите зърнени храни се смилат в стомаха му? — Грифин подскочи, не можеше да стои спокойно. — Господи! — възкликна той.