— Ако ти имаше дете, щеше да знаеш колко важно е това.
— Защо мислиш, че никога не съм имал дете? Смяташ го за някакво изключително щастие? Можеш да не повярваш на това, което ще ти кажа, но навремето съм мислил по този въпрос и знаеш ли какво реших за себе си? — Той коленичи с единия си крак пред новия си партньор. — Зададох си ей този въпрос: „Помисли си трезво за бебешката възраст и кажи кое е първото, което ти идва на ума“.
Джомети започна отговора си, но Грифин го спря с ръка.
— Не, остави ме да довърша. Първото, което ми хрумна тогава, бяха лайната. Потоци всеки ден в продължение на една-две години. Сетне си зададох друг въпрос: „Има ли нещо, което мога да харесвам в лайната?“. Искам да кажа, тяхната миризма, строеж, различни цветове? Гледам ли на тях така, както ескимосът гледа на снега — с нюанси и сто различни имена? Не, лайното си е лайно. И аз не проявявам интерес към него, каквото и да е то — на твоето дете, на моето, на което и да е, окей? — Изправи се. — Затова от днес нататък бих те помолил да минем без такива описания.
Обърна се и тръгна към прозореца, като дишаше тежко. Потърка между палеца и показалеца си едно от листата на растението.
— Това е естествена функция, Карл — рече Джомети. — Не бива да си толкова категоричен по този въпрос.
Грифин реши, че е оставил отпечатък от пръстите си върху листа, като беше го притискал така здраво.
Чу вратата да се отваря. Страут беше доближил Винс и се ръкуваше с него. Това не беше по вкуса на Грифин. Той би предпочел да е спокоен и безстрастен. Сега, ако изобщо познаваше Страут, а той го познаваше добре, настроението му можеше да се отрази на решението на съдебния лекар. Е, ако действа правилно, може би нещата ще се развият в негова полза.
— Момчета — каза Страут, след като седна на един стол с право облегало, който той придърпа към твърде късата маса, — да видим какво сте ми донесли.
Джомети отвори чантата и извади папката. Грифин реши, че ще бъде по-умно, а и добър опит за младия му колега, ако той, Грифин, го остави да говори, докато самият той се успокои, затова отново се упъти към прозореца с ръце в джобовете.
— Ето какво, сър: починалият е имал неприятности в службата си. Може да се каже, че фактически предприятието му е било пред фалит.
— Има ли медицинско потвърждение на някаква депресия?
— Не, сър, нищо официално.
— А неофициално?
— Семейството, не на жена му, а семейството на неговото семейство.
Грифин видя как лицето на Страут леко помръкна.
— Искате да кажете това, в което е израсъл? То се нарича бащиното му семейство, драги колега.
Джомети показа желание да се поправи.
— Хм, да — продължи той, — бащиното му семейство твърди, че той е бил напрегнат през последните една-две седмици.
Страут се обърна към Грифин:
— Сериозно ли?
— Спорил е два-три пъти с баща си. Нещо подобно.
— Известно ли е за какво са спорили?
Джомети отново се намеси:
— Предполага се, че е било свързано с работата му.
Грифин каза:
— Проверихме този факт. Предприятието върви към крах. Той е бил негов мениджър.
Страут бе склонен да бъде скептичен.
— И толкова ли надълбоко го е взел, че да посегне на живота си?
Грифин най-после седна.
— Възможно е, сър. Покойният се е радвал на успехи през целия си живот и е възнамерявал да постъпи тази есен в школа по бизнес в Станфорд. Понесъл е болезнено провала на собствения си имидж, виждайки неизбежния фалит на своята компания.
Страут кимна, без да каже нещо.
— Така — рече той, след като помълча. — А съпружеските отношения?
— Те били окей, дори много добри — каза Джомети.
Грифин добави:
— Жена му е разговаряла със свекървата си вечерта по време на смъртта на съпруга си в продължение на два часа по телефона. Телефонните записи го потвърждават.
— Скърби ли за него?
— Може да има и други мнения, но моето заключение е положително — отговори Грифин.
— Нещо с психичното му състояние?
Джомети поклати глава.
Грифин рече:
— А вие какво ще ни кажете, сър? Установихте ли нещо?
Страут се наведе напред, пренесе тежестта на тялото си върху лактите, опрени на коленете. Грифин забеляза, че веждите на съдебния лекар са толкова буйни, че се заплитат в клепките му, когато отвори широко очи.