— Стига вече, спрете! Разпръснете се! — чу той думите на Джими, едни и същи винаги в подобни случаи, които никога не постигаха успех. Страстите започнаха да се успокояват едва когато Джими стовари няколко пъти палката си по раменете на стълпилите се.
Като се опитваше да премине по няколко седалки, Харди видя, че сега само отрепката стои прав. Жената го дърпаше за ръката и гледаше сърдито Джими Дийкс.
— Хайде, тръгвай с мен! Да слезем долу!
Благият глас на разума. Той допадаше на Харди. Привлече за малко погледа на Джими, после го видя да се обръща към жената в стремежа си някой да го подкрепи:
— Отведи го долу, а оттам вкъщи, а? Какво ще кажеш?
Отрепката го гледаше кръвнишки. Жената пак подръпна мексиканеца за ръката и той сведе очи към нея, сякаш едва сега си спомни за присъствието й. Изведнъж замахна и я удари по лицето с опакото на ръката си.
— Млъкни! — и добави нещо на испански.
Харди не можеше да си пробие път през гъстата тълпа. Джими обърна поглед към него, сякаш го молеше за помощ, сетне откопча и кобура на револвера. Макар че такъв метод не бе препоръчителен срещу запалянковци на стадиона, в момента той подейства, а отрепката като че забрави какво става около него. Вдигна поглед някъде зад Джими Дийкс и отново започна да крещи за бира.
Точно от такова отвличане на неговото внимание се нуждаеше Джими. Той пристъпи към мексиканеца и го шляпна силно по главата над ухото. Мексиканецът мигом се свлече странишком на земята.
Трибуната веднага откликна с одобрителни възгласи. С разкървавен нос жената се наведе над отрепката да провери състоянието му.
Джими отново погледна към Харди с молба за помощ в очите.
Някой извика предупредително и Джими се обърна в момента, в който отрепката се готвеше да му нанесе тежък удар. Пиян, вдървен и със силно помътено съзнание от алкохола, той беше страховит. Джими успя до голяма степен да избегне силата на удара, но въпреки това се стовари по гръб върху няколко седалки. Отрепката се изправи бързо и нападна Джими на стълбите.
Харди видя как Джими се снишава встрани и замахва тежко с палката, когато противникът му се изравнява с него и го улучва в горната част на тила, прицелил се и успял да попадне в края на носната кърпа, завързана на главата на мексиканеца. Инерцията отпрати противника на Джими надолу към парапета, в който той се блъсна с всичка сила, увисна на него превит одве, наклони се още малко напред и накрая бавно-бавно се свлече от втората трибуна.
Ейб Глицки се бе замислил над възможностите си.
Той бе един от 1780-те полицаи в Сан Франциско. Мъдрите избиратели, участващи в общинския референдум за увеличаване броя на полицаите в града, бяха гласували с „не“. А се отнасяше само за двеста души повече. Отрицателният вот, съвсем неочакван, макар че не подхождаше за град, вземал правилни решения в миналото, дойде след като местното Полицейско управление вече бе назначило много нови служители, и сега ги очакваше уволнение.
Но още по-лошо, реши Ейб, е това, че всички повишения в служебната йерархия, основаващи се на новите назначения, ще бъдат отменени. Както обикновено постъпва бюрокрацията, последните назначени първи изгърмяват и служителите с най-ниско старшинство ще бъдат понижени, инспекторите по разкриване на обирите ще се превърнат в сержанти, дежурни по участък, дежурните сержанти — в патрулни полицаи, а тези от Криминалния отдел ще се борят с нравствената престъпност и крадците. И всичко заради това, че жителите на този недодялан град смятат, че увеличението на щата ще направи Сан Франциско претъпкан с полицаи.
Бюрото на Глицки се намираше в миниатюрна стаичка. Стените й бяха от мезонит. Прозорецът му гледаше към Оукланд Бей Брудж, а собствената му машина за кафе беше своеобразен лукс, придобивка от дългогодишен трудов стаж.
Сърбаше студения билков чай и си мислеше дали не трябва да се премести в Лос Анджелис. Ще вземе жената и децата и ще отиде там, където хората ценят законността и реда. Беше чул, че там увеличавали личния състав на полицията с хиляда души. Цели хиляда! Прекара внушителната цифра през главата си. И никой здравомислещ човек нямаше да каже, че Лос Анджелис гъмжи от полицаи. Всички знаеха, че половината град е под властта на банди и дори тези нови хиляда полицаи ще бъдат капка в морето. А тук, в Сан Франциско, при пет пъти по-малко полицаи се смята, че съществува режим като този от времето на Мусолини.