— Установих, че е здрав млад мъж — започна Страут, — с успешен брак. Добро семейство. Не е прекарал психични заболявания. Има барутни обгаряния на лявата ръка и входна рана от огнестрелно оръжие в лявата половина на главата.
Джомети пак се обади:
— О, револверът е гръмнал два пъти, както знаете.
— Револверът е гръмнал два пъти. И какво от това? Само един куршум е пронизал главата му.
Миглите на Страут отново докоснаха веждите, когато той погледна към Грифин.
— Често се случва — каза Грифин. — И когато направихме проверка, се оказа, че оръжието не е регистрирано.
Страут кимна.
— Разбира се.
Джомети се намеси:
— Когато разследвахме случая, никой не пожела да говори за бележката.
— Проклета бележка… — каза Грифин.
— Имаше бележка — настоя Джомети.
— Това беше просто къс смачкана хартия — отвърна Грифин, който не желаеше да го въвличат в каквото и да било в присъствието на Страут.
Но беше твърде късно.
— Искате да кажете, че разполагаме с бележка, от която става ясно, че се касае за самоубийство, така ли, млади колега? — Страут така ококори очи, че те щяха да изхвръкнат от орбитите. — Значи, тук си губим времето, а?
— Случаят не съвпада напълно с този на Розета Стоун и нейните бележки, че ще се самоубие — каза Грифин.
— Все пак е намерена бележка близо до трупа, проснат край револвер…
— Няма дори такова нещо. — И Грифин съобщи на Страут, че бележката е намерена в колата и че текстът й не сочи конкретно желание за самоубийство.
Страут се замисли за миг, а после кимна, вземайки решение, преминавайки на нещо друго.
— Може да е бил някой шегобиец?
Типичен въпрос за града, както бе добре известно на Грифин.
— Няма признаци за това — каза той, доволен, че елиминира въпроса за бележката.
— Да, наистина — съгласи се Страут. — Общо взето, и аз установих същото. Нека бъдем откровени, господа. Открихте ли нещо, което сочи, че е извършено убийство?
Грифин и Джомети се спогледаха.
— Това, което открихме — поде Джомети, — не навежда нито на едното, нито на другото. Намерихме мъртъв младеж, сам на едно гадно място късно вечерта. И няколко странни обстоятелства бяха налице, едното от които беше двата изстреляни патрона. — Погледна партньора си. — А още и навярно, навярно бележката. Може би е бил потиснат. Не зная. Може би ни трябва още време.
— Всеки се нуждае от още време — каза Страут.
— От друга страна — допълни Грифин думите на партньора си, — това не беше случаен паркинг, Кокран е бил доставчик на компанията, която владее паркинга. Служителите в нея го познават, но след като извършихме проверка в тази насока, не стигнахме до нищо явно.
Страут изпука със ставите на ръцете си.
— Но нали разполагаме с бележката? — Въздъхна. — При отсъствието на нито едно солидно доказателство за противното, аз съм склонен да приема, че се касае за самоубийство. И все пак имам известни задръжки. Не е съвсем ясно, нали?
Джомети се обади:
— Знаете, че ако се произнесем за самоубийство, вдовицата няма да получи застраховката.
— Застраховката не ме интересува — отсече Страут. — Ако откриеш нещо, Карл, ще ме уведомиш, нали?
Грифин се замисли за шансовете си да стане лейтенант. Знаеше, че е годен да продължи да води най-доброто разследване в историята на Отдела, а това не е дребна работа. От друга страна, ако Глицки се провали…
Изхождай от фактите, каза си той. Страут е прав. Няма солидно доказателство, че младежът е бил убит. Ако имаше, и ако те проточат работата още седмица или месец, има шанс той и Винс да открият нещо. Ако има какво да се открие. Те двамата досега бяха работили задълбочено, ако не вдъхновено. Може би някой гореше от желание той, Карл Грифин, да се трепе цял месец, без да постигне нищо. Окей, добре тогава, рече си той. Щом искат вдъхновение от тях, ще го имат.
— Не зная — рече гласно Грифин. — Малко съм обезпокоен поради липсата на мотив. Никой от лицата, с които говорихме, не каза лоша дума за мъртвия, а още по-малко да е искал да го убива.
Страут отвърна на предизвикателната забележка:
— Добре тогава, нека следваме съмнителната версия за самоубийство и видим дали нещо ще изникне на повърхността.