— Алкохолът е забранен навсякъде в тази сграда. — Не се върна зад бюрото си, а седна до края на стоманения архивен шкаф, засърба чистото кафе и зачака.
Харди дръпна ушенцето на бирената кутия, отвори я, отпи и се намръщи.
— Не е бира „Бас“.
— Прясна е обаче. Държа я тук не повече от две години.
Но след първата глътка Харди престана да се безпокои за вкуса на престоялата бира. Отпи още веднъж.
— И така, какво се разбира под съмнително самоубийство?
— Това означава, че Страут — специалистът по съдебна медицина, тоест съдебният лекар, иска да се подсигури двойно.
— Защо?
— Защото си е спечелил репутацията на безпогрешен.
— Но аз искам въпросът да се сведе до едната или другата възможност.
Глицки зарея поглед през прозореца и си сърбаше кафето.
— Хей, Ейб! — привлече вниманието му Харди.
— Грифин намина тук и каза, че е кръгла глупост да се смята, че това е основателно самоубийство. Каза, че е изтъкнал това и пред Страут.
— Значи не е склонен да направи нищо друго?
Глицки махна към бюрото си.
— Ей там е папката, той ми я даде и рече, че трябва да съобщя това на приятеля си — сиреч на теб, Диз — да му се обади, ако открие нещо. Така че, бих казал, Грифин не възнамерява да направи нещо съществено по този случай.
— Но случаят е все още под въпрос, нали?
Глицки повдигна рамене.
— Някои случаи остават под въпрос. Това е технически подход.
— Шмекерски подход. — Харди изпи половината бира, докато Глицки продължаваше да запаметява хоризонта. Накрая инспекторът каза:
— Ако си стигнал до нещо, готов съм да те изслушам.
— Стигнах до едно откритие — призна Харди. — Крус ми каза една чиста лъжа. Попитах го направо дали познава Еди Кокран и той замълча, помисли и каза „не“. Питам се защо. Ето какво открих.
— И после отказа да се види с теб?
— Да, отказа.
И двамата се умълчаха. В стаята на Глицки долиташе отвън глъч на хора, които се прибираха вкъщи. Харди си представи какъв ще бъде трафикът на връщане по Оукланд Бридж. Отпи от топлата бира, сетне посегна, взе папката от бюрото на Глицки и запрехвърля няколкото листа.
След малко Харди почука по папката.
— Аха. Погледни това.
Глицки застана над рамото му.
— Да, това е слабо — каза той.
— „Съжалявам, но се налага да…“ — прочете Харди. — Какъв е предполагаемият смисъл на това?
— Може би, че трябва да отиде в банята.
— Може да означава всичко. И Грифин нарича това бележка за самоубийство?
— Не го отрича.
Харди затвори папката.
— Ейб, това не е нещо, което ти би нарекъл убедително. Къде са намерили бележката?
— В колата. — Глицки посочи мястото на страницата: — Ето тук. Пише: „в колата“.
— Дори не е намерена у него? Той може да я е писал преди цяла година!
— Зная. — Глицки отиде до прозореца, наведе се навън да огледа улицата долу.
— Може би нещо друго се готви.
— Да, и навярно това „нещо“ ще лиши Франи от застраховката й.
Без да се обърне, Глицки кимна.
— Навярно.
Харди се зае отново да чете и наведе кутията с бира към себе си.
— А това? — рече той. — Не можеше ли да ми каже това Грифин?
— Кое?
— Че револверът е гръмнал два пъти. И защо? Да не би Ед да е искал да се упражнява в стрелба по мишени, за да бъде сигурен, че няма да пропусне да си уцели главата?
Глицки не каза нищо. Харди прелисти още страници, спря се на снимките, затвори папката и отпи още бира.
— Шмекерия, истинска шмекерия!
Глицки се върна до архивния шкаф и се облегна на него.
— Ето какво ще ти кажа, Диз. Трябва да ми докажеш защо мислиш така.
Харди кимна. Това беше предложение може би заради миналото приятелство. Добър признак. То караше Глицки да се чувства задължен. Харди си наложи да хвърли още един поглед на снимките на Ед, револверът лежеше на около фут от дясната му ръка. Под главата му се беше образувала голяма локва кръв, която изглеждаше черна при светкавиците на фотоапаратите. Дълго се взира в снимката, в безжизненото тяло, лежащо на хълбок, отстоящо на приблизително два фута от сградата.
— Човек недоумява също и за следното: ако Ед се е самоубил, защо не е облегнал гръб о стената на сградата, преди да дръпне спусъка — отбеляза Харди.