Друг човек изникна от тъмнината. Той и Глицки отидоха до брезента. Коленичиха край трупа и Ейб дръпна единия му край. Харди закри с длан очи. Раменете му като че ли отмаляха.
Глицки изрече нещо, получи кимване в отговор и потупа Харди по гърба, когато се изправяше. Върна се с натежали стъпки при Глицки и Джомети.
— Категорични сме — каза той. — Ще имаш ли нещо против, ако погледна за малко револвера?
Глицки му го подаде за молива.
— Стреляно е с него — отбеляза Джомети.
Глицки се престори, че не е чул шегата, погледна безизразно към него, а сетне огледа цевта чак до барабана.
— Да, стреляно е два пъти — каза той.
Харди и Глицки седяха в „Плимут“-а на паркинга. Нагревателят работеше шумно, но беше безсилен да промени температурата в колата, нито да се справи с мъглата по прозорците. Единственото, което оставаше да се извърши на този паркинг, беше изтеглянето на колата на Ед Кокран, шофьорът на влекача, беше вече тук и започнал работа.
Глицки свали стъклото на прозореца откъм своята страна и загледа без особен ентусиазъм подготовката за изтеглянето. Това все пак бе за предпочитане пред възможността да гледа приятеля си. Двамата бяха работили заедно, веселили се заедно, спогаждали се, но общо взето, всичко беше на нестабилна основа. Когато част от работата преминеше в ръцете на някой друг, Глицки ставаше нервен.
Той хвърли бегъл поглед на бившия си партньор. Харди се бе облегнал на вратата, опрял ръка нагоре, прегъната в лакътя, по страничния ръб на прозореца, а пръстите му разтриваха слепоочията. Беше затворил очи.
Шофьорът на влекача дойде до колата им и попита Глицки трябва ли да се направи още нещо.
Двамата седяха в колата и слушаха как бръмченето на влекача замира в тихата нощ. После остана да бръмчи само нагревателят, от който нямаше никаква полза. Глицки го изключи.
Харди отрони дълга въздишка и отвори очи.
— Не можеш да се отървеш, нали? — попита той. — То се възвръща и те завладява.
Понякога Харди изричаше такива неща. Глицки добре знаеше, че ако му угодиш, той ще ти ги обяснява надълго и нашироко. Но този път Харди каза „Баста!“, не си струвало да се говори за това.
Глицки вдигна стъклото на прозореца.
— Искаш ли да те откарам вкъщи?
Харди поклати глава, че не желае.
— С колата съм, Ейб.
— Да, зная. Но може би искаш компания.
Харди спря поглед на обвитото в мъгла предно стъкло.
— Откак Майкъл… — И млъкна. Потърка с длан едното си око. Глицки пак погледна навън, за да запълни с нещо паузата. Майкъл бе синът на Харди, починал в ранно детство. — Във всеки случай аз си казвах, че няма да се тормозя повече с тази гадост. — Заклати глава, сякаш да я проясни. — Кой би решил да убие Еди? — попита той.
Глицки само кимна. Това беше винаги въпросът. И винаги беше по-лесно да се говори за отделните случаи, отколкото да се опитваш да намериш някаква причина за смъртта на хората, които не са ти безразлични. Така че Глицки последва тази линия.
— Виждал ли си напоследък този Еди? Каза ли ти нещо той?
— В какъв смисъл „нещо“? Видях го преди седмица-две, там на неговото място. Каза ми много неща.
— Имам предвид нещо, което да подсказва неприятност. Някой, който да го е ругал? И той да е бил потиснат от това?
Харди извърна очи от арматурното табло.
— Какви ги приказваш, потиснат?
Глицки се сгуши в палтото си:
— Човекът умира сам на паркинг с куршум в главата и револвер в ръка. Възможно е да го е извършил сам.
Харди взе присърце това. Каза:
— Не, не е.
— Окей, просто ми хрумна. Ще хрумне и на Грифин.
— Какво? Да не би да е от вчера в полицията? — Свали до долу стъклото на прозореца и плъзна поглед по паркинга. — Никой не идва на такова място, за да се самоубие. Просто някой те довежда тук и те убива. Или пък се среща с теб тук и те очиства.
Нямаше луна. Мъглата беше неподвижна. Улична лампа зад тях озаряваше паркинга с ням, ослепителен, жълтеникав кръг светлина. Харди има право, помисли си Глицки. Това е място за убийства.
— Освен това — продължи Харди, — Еди не е от хората, които се самоубиват. Както се казва, не е от този тип.
Вдигна стъклото до горе.
— Добре — съгласи се Глицки. — Нали си го познавал.
— Избий си от главата евентуалното самоубийство, Ейб. Не е било така.
— Не споря.
Но Харди отново бе се взрял пред себе си и не го чу. Рязко отвори вратата на колата.