— Е, как искате да започнем?
Бренър отново широко разпери ръце, показваше, че е готов да приема предложения — това явно беше любимият му жест — и отвърна:
— Мисля ти да водиш. Ние ще се намесваме, когато се налага. Ако не си съгласен, може ние да…
— Не, няма проблем. Аз ще водя.
Погледна Уолинг в очакване на възражение, но тя само кимна. Хари се обърна да излезе от кухнята, ала Бренър го спря.
— Искам да съм откровен с теб, Бош. Детективът се обърна.
— Какво искаш да кажеш?
— Проверих те. Говори се, че ти…
— Как така си ме проверил? Разпитвал си за мен?
— Трябваше да знам с кого ще работим. Досега знаех за теб само това, което бях чувал за Ехо Парк. Исках…
— Ако имаш въпроси, можеш да ме попиташ направо.
Бренър пак разпери ръце.
— О, нямам.
Хари се върна в хола и зачака санитарите да свършат с Алиша Кент. Единият мажеше с мехлем ожулените места по китките и глезените й. Другият й мереше кръвното налягане. На гърлото и едната й китка имаше превръзки, явно за по-сериозни наранявания, които Бош не беше забелязал.
Мобифонът му иззвъня и той се върна в кухнята, за да отговори. Уолинг и Бренър ги нямаше, очевидно се бяха измъкнали в друго помещение. Това го обезпокои. Не знаеше нито какво търсят, нито какво замислят.
Обаждаше се партньорът му. Най-после беше стигнал на местопрестъплението.
— Трупът още ли е там? — попита Хари.
— Не, съдебният лекар преди малко го е вдигнал. Струва ми се, че и криминалистите са на приключване.
Бош му описа насоката, в която, изглежда, вървеше следствието, съобщи му за участието на ФБР и връзката с потенциално опасни вещества, до които е имал достъп Стенли Кент. После го инструктира да започне да обикаля съседните къщи в търсене на свидетели, които може да са видели или чули нещо. Знаеше, че е малко вероятно, защото никой не беше позвънил в полицията след изстрелите.
— Сега ли, Хари? Още е нощ, хората спят…
— Да, Игнасио, сега.
Не се безпокоеше, че ще събуди хората. По всяка вероятност генераторът, с който се захранваха прожекторите на местопрестъплението, и без това бе смутил спокойствието на квартала. Обаче районът трябваше да се провери и винаги беше за предпочитане да открият свидетели колкото може по-рано.
Върна се в хола. Санитарите бяха събрали оборудването си и си тръгваха. Казаха му, че Алиша Кент е физически добре, имала само незначителни рани и ожулвания. Дали й успокоително хапче и мехлем, за да продължи да маже нараняванията по китките и глезените си.
Уолинг отново седеше на дивана до нея, Бренър се беше върнал на креслото до камината.
Бош седна на стола от отсрещната страна на стъклената масичка, точно срещу нея.
— Много съжаляваме за загубата на съпруга ви, госпожо Кент, и за премеждието, което сте преживели — поде той оттам, откъдето беше прекъснал. — Но се налага да действаме бързо. При идеални обстоятелства щяхме да почакаме, докато сте готова да разговаряме. Само че обстоятелствата не са идеални. Вече го знаете по-добре от нас. Трябва да ви зададем някои въпроси за случилото се тая нощ.
Тя скръсти ръце на гърдите си и кимна, че разбира.
— Тогава да започваме. Ще ни разкажете ли какво се случи?
— Двама мъже — разхлипано отвърна Алиша Кент. — Така и не успях да ги видя. Имам предвид лицата им. Така и не успях да видя лицата им. На вратата се почука и аз отворих. Нямаше никого. Когато понечих да затворя, те се появиха. Просто изскочиха. Носеха маски и качулки, като суичъри с качулки. Втурнаха се вътре и ме сграбчиха. Единият опря нож в гърлото ми. Каза, че ще ме заколи, ако не правя точно каквото ми наредят.
Докосна превръзката на гърлото си.
— В колко часа се случи това? — уточни Хари.
— Наближаваше шест. Вече беше тъмно и се канех да се заема с вечерята. Стенли обикновено се прибира… прибираше се… към седем. Освен когато не работеше в южните части на окръга или в пустинята.
Споменът за навиците на съпруга й предизвика нов изблик на сълзи и гласът й секна. Бош се опита да я върне към темата и зададе следващия си въпрос. Струваше му се, че вече долавя известно забавяне на говора й. Хапчето, което й бяха дали санитарите, започваше да действа.
— Какво направиха тези мъже, госпожо Кент?
— Заведоха ме в спалнята. Накараха ме да се съблека съвсем гола и да седна на леглото. После единият започна да ме разпитва. Бях уплашена. Предполагам, че съм изпаднала в истерия, и той ме зашлеви и ми се разкрещя. Каза ми да се успокоя и да отговарям на въпросите му.