— Нямам предвид научната страна. Тя не ме интересува. Обясни ми с какво си имаме работа сега.
Бренър се замисли.
— Добре. Веществото, за което става дума, е във формата на късове, колкото гумичка на молив. Съхраняват се в херметично затворени капсули от неръждаема стомана с големината на патрон четирийсет и пети калибър. Когато се използва за лечение на рак на женските полови органи, цезият се въвежда за определено време в женското тяло — в матката — и облъчва определения участък. Предполага се, че е много ефикасен на бързи дози. И работата на хора като Стенли Кент е да правят тия изчисления — да провеждат физическите изследвания и да определят колко дълга доза е нужна. Значи той отива, изнася цезия от радиационното хранилище на болницата и лично го доставя на онколога в операционната. Системата е организирана така, че лекуващият лекар да има колкото може по-малък контакт с веществото, защото докато извършва процедурата, той не може да носи защитно облекло и трябва да ограничи излагането си на радиация, нали разбираш какво искам да кажа?
Бош кимна и попита:
— Тия капсули предпазват ли оня, който борави с тях?
— Не, само оловото спира гама-лъчите на цезия. Хранилището, в което пазят капсулите, е облицовано с олово. Същото се отнася за устройството, в което ги пренасят.
— Ясно. Тогава какво ще е отрицателното въздействие на цезия, ако бъде изваден на открито?
Агентът отново обмисли отговора си.
— Всичко зависи от количеството, начина на облъчване и мястото. Това са променливите величини. Цезият има период на полуразпад трийсет години. Общо взето, определят като безопасна граница десет периода.
— Почвам да се обърквам. Какъв е изводът?
— Изводът е, че радиационната опасност намалява наполовина на всеки трийсет години. Ако оставиш значително количество цезий в затворена среда, например на метростанция или в офис сграда, това място трябва да бъде изолирано за триста години.
Хари се смая.
— Ами хората?
— Това също зависи от начина на разпространение и средата. При интензивно облъчване умираш за няколко часа. Но ако взривиш ИВУ на някоя метростанция, предполагам, че броят на загиналите няма да е много голям. Тук обаче не става въпрос колко са труповете. Основният фактор за тия хора ще е страхът. Ако такова нещо избухне на територията на Щатите, най-важното ще е вълната от страх, която ще залее страната. Град като Лос Анджелис никога повече няма да е същият.
Бош нямаше какво да каже.
6.
Влязоха в „Сейнт Агата“ през главното фоайе и помолиха служителката на рецепцията да повика шефа на охраната. Той работел само денем, отговори жената, но щяла да намери отговорника на нощната смяна. Докато чакаха, чуха хеликоптера да каца на дългата морава пред клиниката и скоро се появи четиричленният отряд за радиационна защита. Всички бяха в защитно облекло, включително каски с предпазители за лицето. Шефът им — на табелката му пишеше Кайл Рийд — носеше ръчен гайгеров брояч.
Накрая, след като се наложи два пъти да подсещат служителката, във фоайето към тях се приближи мъж, когото по всяка вероятност бяха вдигнали от легло в някоя свободна болнична стая. Представи се като Ед Ромо. И не можеше да откъсне очи от защитните екипи на орзовете. Бренър му показа служебната си карта и пое водещата роля. Бош не възрази. Знаеше, че се намират на територия, където федералният агент е по-добре подготвен да ръководи и поддържа темпа на следствието.
— Трябва да идем в радиационната лаборатория и да проверим наличността на съхранявания материал — заяви Бренър. — Ще ни трябват също всички документи или разпечатки за ползването на електронни карти-ключове, показващи кой е вливал и излизал там през последното денонощие.
Ромо не помръдна. Стоеше като прикован, сякаш се мъчеше да проумее онова, което вижда.
— За какво става дума? — успя да попита накрая.
Агентът пристъпи към него и каза заплашително:
— Току-що ти казах за какво става дума. Трябва да влезем в радиационната лаборатория на онкологията. Ако не можеш да ни заведеш там, намери някой, който може. Веднага.
— Първо трябва да се обадя по телефона — отвърна дежурният.
— Добре. Обади се. Давам ти две минути, след което ще се наложи да минем без теб.
През цялото време, докато отправяше заплахата си, Бренър се усмихваше мило.
Ромо извади мобилния си телефон и се отдръпва настрани. Фебереецът го остави да се отдалечи и погледна Бош със сардонична усмивка.