— Къде са? — попита високо и нетърпеливо.
— Би трябвало да са в последния раздел. Ясно са обозначени като комбинации за хранилището. Обаче има една уловка. Използваме комбинацията за миналата седмица. Комбинацията за тая седмица не е актуална.
Бренър намери страницата и прокара показалец по списъка, докато не стигна до комбинацията за предишната седмица.
— Добре, открих я. Ами за сейфа?
— Използвайте пак магнитната карта и друга комбинация — отговори от колата си Ричард Ромо. — Тая я помня наизуст. Тя не се променя. Шест-шест-шест.
— Много оригинално3.
Агентът протегна ръка към Ед Ромо.
— Дай магнитната карта.
Дежурният се подчини и Бренър на свой ред я подаде на Рийд.
— Добре, Кайл, започвайте. Комбинацията на вратата е пет-шест-едно-осем-четири, останалото го чу сам.
Рийд се обърна и посочи един от другите в защитни облекла.
— Вътре е доста тясно, ще влезем само ние с Милър.
Отговорникът на отряда и избраният от него спуснаха предпазителите на лицата си, въведоха Комбинацията и отвориха вратата с магнитната карта. Милър носеше гайгеровия брояч. Влязоха в хранилището и го затвориха след себе си.
— Нали знаете, тук постоянно влизат хора и не носят скафандри — рече Ед Ромо.
— Радвам се за тях — отсече Бренър. — Сега положението е малко по-различно, не смяташ ли? Не ни е известно дали нещо в хранилището не е оставено отворено.
— Само казвам — защити се дежурният.
— Тогава ми направи услугата да не казваш нищо, приятел. Остави ни да си свършим работата.
Бош — наблюдаваше монитора — скоро откри недостатък в системата за сигурност. Камерата беше монтирана на тавана, но когато се наведе да набере комбинацията на сейфа, Рийд скри от обектива какво прави. Детективът разбираше, че дори някой наистина да е наблюдавал Кент в 19:00 предишната вечер, той лесно е можел да скрие какво вади от сейфа.
Двамата мъже в защитно облекло останаха в хранилището по-малко от минута. Когато излязоха, вдигнаха предпазителите си и Рийд погледна Бренър и каза:
— Сейфът е празен.
Бренър извади мобифона си. Ала преди да успее да набере номера, отговорникът на ОРЗ се приближи и му подаде страница, откъсната от бележник със спирала.
— Само това намерихме.
Хари надзърна над рамото на Бренър. Бележката беше написана набързо и се разбираше мъчно. Агентът я прочете на глас:
„Наблюдават ме. Ако не го направя, ще убият жена ми. Трийсет и две единици цезий. Бог да ми прости. Нямам избор“.
7.
Бош и федералните агенти стояха безмълвни. Във въздуха висеше почти физически осезаем страх. Току-що бяха потвърдили, че Стенли Кент е изнесъл трийсет и две капсули цезий от хранилището на „Сейнт Агата“ и после най-вероятно ги е предал на неизвестни лица. И тези неизвестни лица го бяха екзекутирали на площадката при Мълхоланд.
— Трийсет и две капсули цезий — каза Бош. — Какви щети може да нанесе такова количество?
Бренър го погледна навъсено.
— Ще трябва да попитаме специалисти, но предполагам, че е предостатъчно. Ако някой иска да Прати послание, ще го чуем високо и ясно.
Хари ненадейно се сети за нещо, което не се вписваше в известните им факти.
— Чакай малко. Дозиметричните пръстени на Стенли Кент не показваха облъчване. Как може да е изнесъл целия тоя цезий оттук и предупредителните устройства да не са светнали като коледна елха?
Бренър отхвърли въпроса с поклащане на глава.
— Явно е използвал прасе.
— Какво?!
— Прасе. Така наричат устройството за пренасяне на радиоактивни вещества. Общо взето, прилича на оловна кофа за миене на подове с колелца. Изолирана отгоре естествено. Тежка е, ниска — като прасе. Затова й викат така.
— И е можел да влезе и да излезе с такова нещо просто ей така?
Агентът посочи дневника на бюрото.
— Междуболничният трансфер на радиоактивни източници за лечение на рак е нещо обичайно. Той се е разписал за една единица, обаче е изнесъл всичките. Това е необичайното, ама кой ще вземе да отваря прасето и да проверява?!
Бош си спомни вдлъбнатините върху килимчето на дъното в багажника на поршето. В колата беше пренасяно нещо тежко, което после е било извадено. Вече знаеше какво е. За пореден път се потвърждаваше най-лошият сценарий.
Той поклати глава и Бренър взе жеста му за оценка на сигурността в лабораторията.
— Ще ти кажа нещо. Преди миналата година да дойдем тук и да повишим нивото на сигурността, всеки с бяла лекарска престилка можеше спокойно да влезе в хранилището и да си вземе каквото му трябва. Охраната им не струваше нищо.