— Нямах предвид сигурността. Всъщност…
— Трябва да се обадя по телефона — прекъсна го Бренър.
Извади мобифона си и се отдалечи. Детективът реши да използва момента за същото. Измъкна джиесема от джоба си, намери свободно ъгълче и позвъни на партньора си.
— Аз съм, Игнасио. Само проверявам как са нещата.
— Викай ми Иги, Хари. Какво става при теб?
— Нищо хубаво. Кент е изпразнил хранилището. Липсва всичкият цезий.
— Майтапиш ли се? Това е веществото, дето каза, че можело да се използва за мръсна бомба, нали?
— Точно така. И изглежда, че е изнесъл достатъчно количество за тая цел. Още ли си на местопрестъплението?
— Да. Виж, намерих тук едно хлапе, дето може да се окаже свидетел.
— Какво значи „може да се окаже свидетел“? Какво е хлапето, съсед ли?
— Не, историята си е направо шантава. Нали я знаеш оная къща, дето твърдят, че била на Мадона?
— Да.
— Ами да, била е нейна, ама вече не е. Отидох там да почукам на вратата и човекът, който сега живее там, вика, че не бил видял и чул нищо — същото като във всички други къщи. Както и да е, тъкмо си тръгвам, когато скивам тоя пич да се крие зад големите дървета в саксии на двора. Насочвам патлака си към него и викам подкрепление, нали разбираш, мислех си, че може да е убиецът от площадката. Да, ама не. Оказа се, че е хлапе — двайсетинагодишен, току-що слиза от рейса от Канада — и смята, че Мадона още живее в къщата. Има карта с адресите на звездите, в която е показано, че тя живее тук, и той искал да я види или нещо такова. Та затова прескочил оградата.
— Видял ли е убийството?
— Твърди, че нито е видял, нито е чул нещо, ама не знам, Хари. Мисля си, че може да е дебнел на двора на Мадона, когато се е случила нашата история на площадката. После се скрива и чака всичко да утихне. Само че аз го открих преди това.
Нещо в разказа убягваше на Бош.
— Защо му е да се крие? Защо просто не си е плюл на петите? Ние открихме трупа цели три часа след убийството.
— Да бе, знам. Тоя момент не се връзва. Може просто да го е било шубе или пък си е помислил, че ако го видят наблизо, може да го заподозрат или нещо от тоя род.
Хари кимна. Имаше такава вероятност.
— Задържа ли го за проникване в чужда собственост?
— Да. Разговарях с човека, който е купил имота от Мадона, и той ще ни съдейства. Ще предяви обвинение, ако му кажем. Така че не се бой, можем да го задържим и да го обработим.
— Добре. Закарай го в центъра, в някоя от стаите за разпит, и почни да го загряваш.
— Дадено, Хари.
— А, Игнасио, и не казвай на никой за цезия.
— Ясно. Няма.
Бош затвори, преди Ферас за пореден път да му предложи да го нарича Иги. После се заслуша в разговора на Бренър. Събеседникът му очевидно не беше Уолинг. Държеше се почтително — явно приказваше с някой шеф.
— Според дневника на пропуска в седем часа. Това значи, че предаването на площадката е станало към осем, така че в момента става дума за преднина от шест и половина часа.
Агентът замълча, после на няколко пъти понечи да заговори, ала онзи отсреща го прекъсваше.
— Слушам — накрая рече той. — Слушам. Връщаме се.
Затвори и се обърна към Бош.
— Връщам се с хеликоптера. Трябва да ръководя телеконференция с Вашингтон. Бих те взел с мен, Но мисля, че е по-добре да продължиш следствието. Ще пратя някой да ми прибере колата.
— Няма проблем.
— Партньорът ти свидетел ли е намерил? Стори ми се, че чух нещо такова.
Хари се зачуди как е успял, след като в същото време разговаряше по своя телефон.
— Възможно е, обаче е малко вероятно. Отивам в центъра да видя как стоят нещата.
Агентът кимна сериозно и му подаде визитка.
— Обади ми се, ако изскочи нещо. Тук са всичките ми телефони. Каквото и да е, обади ми се.
Бош взе визитката и я прибра в джоба си. После Заедно с агентите излезе от лабораторията и след няколко минути наблюдаваше федералния хеликоптер, който се издигаше в черното небе. Качи се В колата си, излезе от паркинга на болницата и пое на юг. Преди да стигне до магистралата, зареди на една бензиностанция на Сан Фернандо Роуд.
Трафикът към центъра не беше натоварен и спокойно можеше да поддържа сто и трийсет. Включи стереото и избра диск от конзолата, без да поглежда кой е. Още на петия тон от първата песен позна японския албум на басиста Рон Картър. Приятна музика за шофиране. Усили звука.
Музиката му помогна да избистри мислите си. Разбираше, че следствието се отклонява в грешна посока. Понеже феберейците преследваха липсващия цезий, вместо убийците. Тук имаше тънка разлика, която Хари смяташе за важна. Знаеше, че не бива да измества фокуса си от площадката и в никакъв случай да не забравя, че разследва убийство.