— Ако открием убийците, ще намерим и цезия — каза той на глас.
Стигна в центъра, зави по Лос Анджелис Стрийт и спря на предния паркинг на полицейското управление. По това време никой нямаше да обърне внимание, че не е ВИП или някой от ръководството.
Паркър Сентър доизживяваше последните си дни. Почти от десетилетие имаше одобрен строителен проект за нова сграда на Управлението, ала постоянно отлагаха изпълнението му по бюджетни и политически причини. Междувременно не се правеше нищо, за да спасят сегашната сграда от разруха. Сега строителството напредваше, но по предварителни изчисления до завършването на новия център оставаха четири години. Мнозина, които работеха в Паркър Сентър, се питаха дали ще изтрае дотогава.
Бош се качи на третия етаж. Стаята на отдел „Грабежи и убийства“ беше празна. Той извади мобифона и се обади на партньора си.
— Къде си?
— Здрасти, Хари. В момента съм в отдел „Криминалистични експертизи“. Събирам каквото мога, за да започна следственото дело. Вече в службата ли си?
— Току-що идвам. Къде прибра хлапето?
— Оставих го да се пържи във втора стая. Да почнеш с него ли искаш?
— Може би ще е добре да го подхване някой, когото още не е виждал. Някой по-възрастен.
В последните думи се четеше деликатен намек. Евентуалният свидетел беше находка на Ферас. Хари нямаше да се заеме с него поне без мълчаливото съгласие на партньора си. Положението обаче налагаше някой с опита на Бош да проведе такъв важен разпит.
— Започвай го, Хари. Когато се върна, ще ви наблюдавам от медийната зала. Ако искаш да вляза и аз, само ми сигнализирай.
— Добре.
— Направил съм кафе в кабинета на капитана, м ко ти се пие.
— Хубаво. Имам нужда. Само че първо ми разкажи за свидетеля.
— Джеси Митфорд. От Халифакс. Скитник. Обясни ми, че пътувал на стоп и нощувал в приюти, а понякога и из хълмовете, когато било топло. Това е горе-долу всичко.
Не беше много, но стигаше за начало.
— Може да се е канил да спи на двора на Мадона. Затова не се е чупил.
— Не се сетих за това, Хари. Възможно е да си нрав.
— Непременно ще го питам.
Бош затвори, извади чашата си за кафе от чекмеджето на бюрото и тръгна към кабинета на капитана. В преддверието, където се намираше бюрото на секретарката, имаше маса с кафемашина. Още с влизането си усети аромата на горещо кафе и дори само това го зареди с нужното му количество кофеин. Напълни чашата, пусна един долар в кошничката и тръгна обратно към бюрото си.
Бюрата в стаята на ОГУ бяха в редици по две, така че партньорите да седят един срещу друг. Тази подредба изключваше каквото и да било лично или служебно уединение. Повечето други детективски отдели в града бяха преминали към кабинки със звукоизолиращи стени, обаче в Паркър Сентър, поради предстоящото разрушаване на сградата, не се харчеха пари за подобрения.
Тъй като Бош и Ферас бяха постъпили последни п отдела, бюрата им се намираха в края на една редица, в ъгъл без прозорци, с лоша вентилация. А и бяха най-далеч от изхода в случай на извънредно положение като земетресение.
Работното място на Хари беше чисто и подредено, точно както го бе оставил. Върху бюрото на партньора си забеляза раница и найлоново пликче за веществени доказателства. Първо вдигна раницата. Отвори я и установи, че съдържа главно дрехи и други лични вещи, принадлежащи на евентуалния свидетел. Имаше и една книга, „Сблъсък“ на Стивън Кинг, както и несесер с паста и четка за зъби. Скромни вещи за скромно съществувание.
Остави раницата и взе пликчето с веществени доказателства. Съдържанието му се свеждаше до малко щатски долари, ключове, тънък портфейл и канадски паспорт. Имаше и карта „Домовете на звездите“, такива се продаваха на уличните ъгли из цял Холивуд. Разгъна я и намери площадката на Мълхоланд Драйв. Наляво от нея видя черна звездичка с числото 23. Мястото беше оградено с химикалка. Провери в показалеца на картата. Номер 23 гласеше: „Холивудският дом на Мадона“.
Очевидно не бяха осъвременили картата с новия адрес на поп звездата, а и Хари подозираше, че малко от адресите на звездите са точни. Това обясняваше защо Джеси Митфорд е дебнел в къщата, в която Мадона вече не живееше.
Сгъна картата, прибра всички вещи в пликчето и го остави на бюрото на партньора си. После извади от чекмеджето бележник и декларация за отказ от право на адвокат и тръгна към стая за разпити № 2, която се намираше в коридора зад детективската стая.
Джеси Митфорд изглеждаше по-млад от годините си, къдрав брюнет с кожа, бяла като слонова кост. Редките косми по брадичката му явно още не бяха виждали бръснач. Имаше сребърни пиърсинги на едната ноздра и веждата. Ако се съдеше по вида му, беше нащрек и умираше от страх.