В стаичката за разпити миришеше на мръсно тяло. Младежът се потеше, което беше целта естествено. Преди да влезе, Бош беше хвърлил поглед на термостата. Ферас бе настроил температурата в стаята на двайсет и осем градуса.
— Как си, Джеси? — попита детективът, докато се настаняваше на свободния стол срещу него.
— Хмм, не много добре. Много е горещо.
— Сериозно?
— Вие моят адвокат ли сте?
— Не, Джеси, аз съм твоят детектив. Казвам се Хари Бош. От спецотдел „Убийства“ съм и работя по случая на площадката.
Остави бележника и чашата си с кафе на масата. Митфорд още беше с белезници. Находчиво допълнение от страна на Ферас, за да държи хлапето в страх и смут.
— Казах на мексиканския детектив, че няма да говоря повече. Искам си адвоката.
Бош кимна и каза:
— Той е американец от кубински произход, Джеси. И няма да получиш адвокат. Адвокатите са само за граждани на Съединените щати.
Лъжеше естествено, ала разчиташе, че един двайсетгодишен едва ли го знае.
— Загазил си, малкият — продължи Хари. — Едно о да дебнеш старо гадже, обаче със звездите е съвсем друго. Това е град на звезди в страна на звезди, Джеси, и ние се грижим за своите. Не знам как е там при вас в Канада, но тук наказанията за това, което си направил, са доста сурови.
Митфорд разтърси глава, като че ли така можеше да се избави от проблемите си.
— Ама на мен ми казаха, че тя даже вече не живеела там. Мадона де. Значи всъщност не съм я дебнел. Става дума просто за проникване в чужда собственост.
Бош отрицателно поклати глава.
— Въпросът е в намеренията, Джеси. Мислил си, че тя е там. Имаш карта, според която тя наистина живее там. Дори си оградил мястото с химикалка. От гледна точка на закона, това си възлиза на чисто дебнене.
— Тогава защо продават карти с адресите на звездите?
— А защо баровете имат паркинги, след като шофирането в нетрезво състояние е забранено? Няма да играем тая игра, Джеси. Никъде на картата не пише, че спокойно можеш да прескачаш оградите и да проникваш в тяхната собственост, това е важното, нали разбираш какво искам да кажа?
Митфорд сведе очи към окованите си китки и тъжно кимна.
— Обаче ще ти кажа нещо. Можеш да се успокоиш, положението не е чак толкова кофти, колкото изглежда. Срещу теб е повдигнато обвинение за проникване в чужда собственост, но според мен можем да уредим тоя проблем, ако се съгласиш да ми съдействаш.
Хлапакът се наведе напред.
— Ама, както казах на оня мекси… на кубинския детектив де, не видях нищо.
Хари направи дълга пауза, после каза:
— Не ме интересува какво си му казал. Сега си имаш работа с мен, синко. И ми се струва, че криеш нещо.
— Нищо не крия, кълна се в Господ.
И разпери длани в умолителен жест, доколкото му позволяваха белезниците. Бош обаче не се върза. Митфорд беше прекалено млад, за да успее да го излъже. Затова реши да подходи директно.
— Гледай сега, Джеси. Моя партньор си го бива, ще направи добра кариера в Управлението. В това няма съмнение. Но още е зелен. Детектив е горе-долу толкова време, колкото ти си пускаш тоя мъх по брадичката. Виж, аз пък съм тук доста отдавна и това значи, че съм си имал работа с много лъжци. Понякога даже ми се струва, че познавам само лъжци. Разбирам ги тия неща, Джеси. Ти ме лъжеш, а мен никой не може да ме метне.
— Не! Аз…
— Та затова имаш трийсет секунди да почнеш да ми пееш, иначе веднага те пращам в окръжния арест. Сигурен съм, че там все ще чака някой, дето ще те накара да пееш „О, Канада!“ пред микрофона още преди да се е развиделило. Загряваш ли, това имах предвид, като ти казах, че наказанията за дебнене на звезди са доста сурови.
Митфорд се вторачи в отпуснатите си върху масата ръце. Бош зачака. Бавно изтекоха двайсет секунди. Накрая детективът се изправи.
— Добре, Джеси, ставай. Тръгваме.
— Чакайте, чакайте!
— Какво да чакам? Казах да ставаш! Да вървим. Водя следствие за убийство и няма да си губя времето за…
— Добре де, добре, ще ви кажа. Видях всичко, разбирате ли? Всичко видях.
Хари впери поглед в него.
— За площадката ли говориш? Че си видял убийството на площадката, така ли?
— Всичко видях бе, човек.
Бош отново седна.
8.
Не позволи на Джеси Митфорд да продължи, докато не подпише декларацията за отказ от право на адвокат. Нямаше значение, че вече се водеше свидетел на убийството, извършено на площадката при Мълхоланд. На каквото и да беше присъствал, причината да е там бе собственото му провинение — проникване в чужда собственост и дебнене на звезда. Детективът трябваше да се погрижи в следствието да няма никакви грешки, за да не допусне евентуалното съдебно дело да бъде прекратено заради процедурни нарушения. Залозите бяха високи, феберейците винаги се извъртаха и той знаеше, че трябва да го направи според всички правила.