— Не съм сигурен — накрая повтори хлапакът. — Не чух всичко. Според мен викаше Аллах и после застреля оня.
Бош за известно време остана напълно неподвижен.
— Аллах ли?
— Не съм сигурен, но така ми се струва.
— Още какво чу?
— Нищо. Гърмежите заглушиха всичко, нали разбирате? Той започна да вика Аллах и после гърмежите заглушиха останалото.
— „Аллах акбар“? Това ли извика мъжът?
— Не знам. Чух само „Аллах“.
— Можеш ли да кажеш дали говореше с акцент?
— Акцент ли? Нямам представа. Чух само една дума.
— Британски? Арабски?
— Наистина не мога да определя. Беше прекалено далече и чух само тая дума.
Бош се замисли. Спомни си за записите от пилотската кабина по време на атентатите на 11 септември. В последния момент терористите бяха викали: „Аллах акбар“ — „Бог е велик“. Дали убийците на Стенли Кент бяха направили същото?
Но както и по-рано, знаеше, че трябва да подходи внимателно и задълбочено. Следствието можеше до голяма степен да зависи от тази единствена дума, която Митфорд смяташе, че е чул от площадката.
— Джеси, какво ти обясни за случая детектив Ферас, преди да те доведе в тая стая?
Свидетелят сви рамене.
— Всъщност нищо не ми обясни.
— Не ти ли каза за какво става дума според нас или накъде биха могли да клонят нещата?
— Не, абсолютно нищо.
Бош известно време само го наблюдаваше.
— Добре, Джеси — рече накрая. — Какво се случи после?
— След изстрелите някой се затича от площадката към колите. Там имаше улична лампа и го видях. Качи се на едната кола и я върна на заден до поршето. После отвори багажника и слезе. Багажникът на поршето вече беше отворен.
— Къде беше през това време другият?
На лицето на Митфорд се изписа смущение.
— Ами… него нали го убиха.
— Не, имам предвид втория престъпник. Имало е двама престъпници и една жертва, Джеси. Колите са били три, нали така?
Хари му показа три пръста.
— Видях само единия престъпник — отвърна канадецът. — Убиеца. Вторият седеше в колата зад поршето. Така и не слезе.
— И през цялото време просто си седеше в другата кола, така ли?
— Да. Всъщност веднага след изстрелите втората кола обърна и потегли.
— И шофьорът не слезе през цялото време, докато беше на площадката?
— Поне докато ги виждах.
Бош се замисли. Разказът на Митфорд предполагаше истинско разделение на труда между двамата заподозрени. Това съвпадаше със събитията, описани от Алиша Кент — единият мъж я беше разпитвал и бе превеждал, бе давал и заповеди на другия. Предполагаше, че в колата на площадката е останал онзи, който говореше английски.
— Добре — рече накрая той. — Да се върнем на историята, Джеси. Ти каза, че веднага след изстрелите единият потеглил, а другият дал на заден до поршето и отворил багажника. Какво стана после?
— Той слезе, извади нещо от поршето и го премести в багажника на своята кола. Беше много тежко и бая се озори с него. Като че ли имаше дръжки отстрани, ако се съди по начина, по който го вдигаше.
Хари разбра, че свидетелят описва „прасето“, използвано за транспортиране на радиоактивни вещества.
— А после?
— Ами после си се качи в колата и потегли. Остави багажника на поршето отворен.
— Никой друг ли не видя?
— Никой друг, кълна се.
— Опиши мъжа, когото си видял.
— Не мога да го опиша точно. Носеше суичър с вдигната качулка. Изобщо не му видях лицето. Струва ми се, че под качулката носеше и маска за ски.
— Защо смяташ така?
Митфорд отново сви рамене.
— Не знам. Просто така ми се стори. Може да греша.
— Едър ли беше? Или дребен?
— Като че ли среден на ръст. Може би малко по-нисък.
— Как изглеждаше?
Бош трябваше да повтори опита. Това беше но. Ала канадецът поклати глава.
— Не го видях — настоя на предишния си отговор. — Почти съм сигурен, че носеше маска.
Хари не се отказваше.
— Бял, чернокож, арабин?
— Не мога да определя. Носеше качулка и маска, пък и аз бях доста далече.
— Помисли си за ръцете му, Джеси. Нали каза, че е пренесъл багажа от едната кола в другата за дръжките. Спомняш ли си ръцете му? Какви бяха на цвят?
Митфорд се замисли за миг и очите му грейнаха.
— Не, носеше ръкавици. Спомням си ръкавиците, защото бяха от ония големите, каквито носят железничарите в Халифакс. Дебели, с големи маншети, за да не се изгарят.
Бош кимна. Де удряш, де се пука! Защитни ръкавици! Зачуди се дали са били предназначени специално за боравене с радиоактивни вещества. Беше забравил да попита Алиша Кент дали мъжете, които я бяха нападнали, са носели ръкавици. Надяваше се Рейчъл Уолинг да я е разпитала повторно за всички подробности, след като двете бяха останали сами.