— Хайде да си починем, Джеси — рече Бош. — Трябва да се обадя по телефона и после сигурно пак ще започнем отначало. Съгласен ли си? Ще гледам да ти намеря хотелска стая или нещо подобно.
Митфорд кимна.
— Помисли си за колите и мъжа, който си видял, Джеси. Трябва да си припомниш още подробности.
— Опитвам се, ама…
Младежът не довърши и Хари го остави сам.
Щом излезе в коридора, включи климатичната инсталация в стаята за разпити на осемнайсет градуса. Скоро вътре щеше да стане студено и вместо да се поти, Митфорд щеше да започне да зъзне — макар че канадец като него може пък да се почувстваше като у дома си. След като хлапето се поохладеше, Бош щеше да продължи разпита и да види дали ще изскочи още нещо. Погледна си часовника. Наближаваше пет — до брифинга, организиран от феберейците, оставаха още четири часа. Имаше много за вършене, ала все пак разполагаше с известно време за работа със свидетеля. Първият разпит беше дал добри резултати. Нямаше основание да не смята, че има какво да научи и от втория.
Завари Игнасио Ферас да работи на бюрото си. Беше завъртял стола си настрани и пишеше на лаптоп, поставен върху масичка на колела. Хари забеляза, че вместо вещите на Митфорд върху бюрото са извадени други пликчета с веществени доказателства и папки. Тук бяха всички материали от криминалистиката, открити до този момент на двете местопрестъпления.
— Извинявай, че не дойдох да гледам разпита, Хари — каза партньорът му. — Нещо ново от малкия?
— Близо сме. Просто правя почивка.
Трийсетгодишният Ферас имаше атлетично телосложение. На бюрото си държеше награда за първо място на физкултурните изпити в полицейската академия. Освен това беше хубавец, с шоколадова кожа, късо подстригана коса и проницателни зелени очи.
Бош седна на бюрото си, за да се обади по телефона. За пореден път щеше да събуди лейтенант Гандъл, за да докладва за хода на следствието.
— Успя ли да провериш оръжието на жертвата?
— попита, докато набираше номера.
— Да, пуснах го в базата данни на Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелно оръжие. Преди шест Месеца е купил късоцевен револвер двайсет и втори калибър. Смит и Уесън.
— Двайсет и втори калибър, да, това съответства на фактите — каза Хари. — Не оставя изходни рани.
— Куршумът влиза и си остава вътре, чиста работа.
Ферас произнесе репликата като телевизионна реклама и се засмя на собствената си шега. Бош се замисли за съдържанието, което се криеше зад нея. Бяха предупредили Стенли Кент, че професията му го прави уязвим. В отговор той си беше купил оръжие за самозащита.
И сега детективът се басираше, че купеното от Кент оръжие е било използвано срещу самия него — беше го убил терорист, извикал: „Аллах“, докато бе натискал спусъка. Що за свят е това, зачуди се Хари, в който някой събира смелост да застреля друг човек, като призовава на помощ своя Бог!
— Кофти начин да умреш — отбеляза партньорът му.
Бош го погледна над бюрата и попита:
— Знаеш ли какво научава човек в тая професия?
— Не, какво?
— Че няма добър начин да умреш.
9.
Хари отиде в кабинета на капитана да си налее кафе и когато бръкна в джоба си за един долар, напипа визитката на Бренър и тя му напомни за молбата на федералния агент да го осведоми дали наистина са открили свидетел. Бош обаче току-що беше докладвал на лейтенант Гандъл за получените от младия канадец сведения и двамата бяха решили засега да не разгласяват за Митфорд. Поне до брифинга в девет, когато щеше да стане ясна позицията на феберейците. Ако федералните власти имаха намерение да оставят ЛАПУ в следствието, брифингът щеше да го покаже. И тогава щеше да настане моментът за търгуването. Бош щеше да им разкрие разказа на свидетеля в замяна на участие в разследването.
Междувременно Гандъл му каза, че ще прати нов доклад до шефовете на Управлението. Думата „Аллах“, която беше изскочила при разпита на хлапето, го задължаваше да информира началството за растящата сериозност на случая.
Бош се върна с кафето на бюрото си и се зае да разглежда веществените доказателства от площадката и къщата, в която бяха държали в плен Алиша Кент, докато съпругът й не изпълни искането на убийците.
Вече знаеше за повечето неща, открити на мястото на убийството. Започна да вади личните вещи на Стенли Кент от пликчетата. Те вече бяха анализирани от криминалистите и спокойно можеше да ги докосва с голи ръце.
Първо взе блекберито на физика. Не беше на „ти“ с дигиталния свят и си го признаваше. Поливаше мобилния си телефон, но той беше прост модел — можеше да води с него разговори, да записва телефонни номера, но нищо повече, поне доколкото знаеше. И естествено, напълно се обърка, когато се опита да проучи това устройство от по-висок клас.