— Трябва ли ти помощ, Хари?
Бош вдигна поглед. Ферас му се усмихваше. Бош се срамуваше от техническата си неграмотност, ала не до такава степен, че да не приеме помощ.
— Знаеш ли как се работи с това чудо?
— Естествено.
— Тоя мобифон има и имейл, нали?
— Би трябвало.
Хари трябваше да се изправи, за да подаде устройството през бюрата.
— Вчера към шест на Кент е пратен имейл от адреса на жена му. В него е била нейната снимка, показваща я вързана на леглото им. Искам да я намериш и да видиш дали някак си можем да я принтираме. Трябва пак да разгледам тая снимка, само че я искам увеличена.
Ферас вече работеше с блекберито.
— Няма проблем — отвърна той. — Мога просто да препратя имейла до себе си, после ще го отворя и ще го разпечатам.
И започна да пише с палци на миниатюрната клавиатура. На Хари му приличаше на детска игра. Не разбираше защо хората все трескаво пишат на мобифоните си. Беше сигурен, че това е някакво предупреждение, признак за упадък на цивилизацията или човечеството, ала не можеше да намери точното обяснение за онова, което интуитивно усещаше. Дигиталният свят винаги се рекламираше като велико постижение, но той си оставаше скептик.
— Добре, намерих го и го препратих — съобщи Ферас. — Сигурно ще пристигне след една-две минути и тогава ще го разпечатам. Друго?
— Има ли данни на кого е звънял и кой му се е обаждал?
Без да отговори, партньорът му отново занатиска клавишите.
— За какъв период ти трябва информация?
— Засега ми направи справка до вчера на обяд.
— Готово, на екрана е. Искаш ли да ти покажа как се работи с това нещо, или само да ти дам номерата?
Бош се изправи и заобиколи бюрата, за да надзърне над рамото му към мъничкия екран.
— Засега само ми обясни набързо, по-късно ще ми покажеш по-подробно. Ако почнеш да ме обучаваш сега, завинаги ще си останем тук.
Ферас кимна и се усмихна.
— Е, ако Кент се е обаждал или са му звънили от номер, който е въведен в контактите на блекберито, разговорът е посочен под името, свързано с номера от контактите.
— Ясно.
— Тук виждам много разговори с офиса му, различни болници и имена от контактите — сигурно лекари, с които е работил. Всичко това само от вчера Следобед. Три пъти е говорил с „Вари“, предполагам, че е партньорът му. Проверих в онлайн архива на търговския регистър. „К енд К Медикъл Физисистс“ е собственост на Кент и някой си Бари Келбър.
Бош кимна.
— Да, това ми напомня, че сутринта трябва първо да разговаряме с партньора му.
Наведе се над работното място на Ферас и се пресегна да вземе бележника от собственото си бюро. После записа името Бари Келбър, докато по-младият детектив продължаваше да преглежда телефонните записи.
— Виж сега, от шест нататък Кент е започнал да звъни ту в дома си, ту на мобилния телефон на съпругата си. Имам чувството, че не са му отговаряли, защото за три минути са регистрирани десет Цозвънявания. Просто безуспешно се е опитвал да Се свърже с нея. Всички обаждания са след като е Получил имейла от адреса на жена си.
Картината в главата на Бош малко по малко започваше да се оформя. За Кент това трябваше да е било нормален работен ден, с телефонни разговори С познати му хора и места, ала после пристига съобщението от акаунта на Алиша. Той вижда снимката и започва да звъни в дома си. Жена му не отговаря, което го уплашва още повече. Накрая се Подчинява на инструкциите от имейла. Но въпреки всичките му усилия, макар че изпълнява заповедите, на площадката го застига смъртта.
— Тогава къде се е получил фал? — гласно попита Бош.
— Какво искаш да кажеш, Хари?
— На площадката. Все още не разбирам защо Са го убили. Той е изпълнил исканията им. Предал им е радиоактивния материал. Къде се е получил фал?
— Нямам представа. Може да са го убили, защото е видял лицето на единия.
— Свидетелят твърди, че убиецът е бил с маска.
— Ами тогава може изобщо да не се е получил фал. Може още отначало да са възнамерявали да го убият. Направили са оня импровизиран заглушител, сещаш ли се? И както оня е извикал „Аллах“, не ми се струва нещо да се е объркало. Явно всичко е вървяло по техния план.
Бош кимна.
— Обаче ако планът им е бил такъв, защо са убили него, а нея — не? Защо са оставили свидетел?
— Не знам, Хари. Ама убийството на жени не е ли забранено при тия консервативни мюсюлмани? Де да знам, може да им затваря пътя за нирваната, рая или там както му викат.