Всички вързалки бяха въведени в списъка поотделно, следвани от многобройни косми и нишки, които произхождаха от най-различни места: от килима на спалнята до решетката на мивката в тоалетната за гости. Подложката на мишката от компютъра в офиса също фигурираше във формуляра, както и капачка за обектив на фотоапарат „Никон“, открита под леглото в спалнята. Последният ред се стори на Бош най-интересен. Вещественото доказателство беше описано просто като „пепел от цигара“.
Нямаше представа каква доказателствена стойност може да има цигарената пепел.
— Дали в Криминалистични експертизи е останал някой от групата, която е правила огледа в дома на Кент? — попита той.
— Преди половин час бяха двама — отвърна Ферас. — Бъз Йейтс и оная жена от дактилоскопията, дето все й забравям името.
Бош вдигна телефонната слушалката и набра номера на криминалистиката.
— Отдел „Криминалистични експертизи“, Йейтс.
— Тъкмо с теб исках да приказвам, Бъз.
— Кой се обажда?
— Хари Бош. За огледа в дома на Кент. Обясни ми за тая пепел от цигара, дето сте я събрали.
— Всъщност беше цигара, изгоряла докрай — цялата беше станала на пепел. Агентката от ФБР, която присъстваше, ме помоли да я събера.
— Къде беше цигарата?
— Тя я намери върху тоалетното казанче в спалнята за гости. Явно някой си е оставил цигарата, докато се изпикае, и после я е забравил. Беше изгоряла напълно.
— Значи всъщност е намерила само пепел, така ли?
— Точно така. Приличаше на сива гъсеница. Обаче тя ни помоли да й я съберем. Каза, че в тяхната лаборатория може би щели да успеят да направят нещо с…
— Чакай малко, Бъз. Ти да не си й дал вещественото доказателство?
— Ами, горе-долу. Да. Тя…
— Какво значи „горе-долу“? Или си й го дал, или не си. Даде ли на агент Уолинг пепелта от цигара, събрана от местопрестъплението, за което отговарям аз?
— Да — призна Йейтс. — Ама чак след дълги спорове и уверения, Хари. Тя каза, че в изследователската лаборатория на Бюрото можели да анализират пепел и да определят вида тютюн, което им позволявало да установят от коя страна произхожда. Ние не правим такива анализи, Хари. Много сме далече от тях. Агентката твърдеше, че било важно за следствието, защото имало вероятност да става дума за чуждестранни терористи. Та затова се съгласих. Тя ми разказа, че веднъж работела по разследване на умишлен палеж и намерили пепел от цигарата, с която бил запален пожарът. Успели да определят вида тютюн и това ги отвело до конкретен заподозрян.
— И ти й повярва?!
— Ами… да, повярвах й.
— И си й дал моето веществено доказателство.
Последните думи прозвучаха примирено.
— Вещественото доказателство не е твое, Хари. Всички работим заедно и сме от един отбор, нали?
— Да, Бъз, така е.
Затвори и изруга. Ферас го попита какво има, ала Хари само махна с ръка.
— Просто типичната феберейска гадост.
— Хари, успя ли изобщо да поспиш, преди да те повикат?
Бош погледна партньора си. Знаеше точно накъде клони с този въпрос.
— Не — призна той. — Бях буден. Обаче липсата на сън няма нищо общо с гнева ми към ФБР. В тоя бранш съм още отпреди ти да си бил роден. Справям се с безсънието.
И вдигна чашата си с кафе.
— Наздраве.
— И все пак е кофти — отвърна Ферас. — След известно време ще започнеш да сдаваш багажа.
— Не се бой за мен.
— Ясно, Хари.
Бош отново се замисли за цигарената пепел.
— Ами снимки? — попита той партньора си. — Направи ли снимки в дома на Кент?
— Да, тук някъде са.
Ферас разрови папките върху бюрото си, измъкна една и му я подаде. Хари прегледа снимките. Имаше три от тоалетната за гости. Панорамна снимка, снимка под ъгъл на тоалетната, на която се виждаше ивичката пепел върху капака на казанчето, и близък план на сивата гъсеница, както я беше описал Бъз Йейтс.
Нареди и трите върху бюрото си и отново ги проучи с лупата. На близкия план върху капака на казанчето допълнително бяха поставили петнайсетсантиметрова линия за мащаб. Пепелта беше дълга близо пет сантиметра, почти цяла цигара.
— Успя ли вече да откриеш нещо, Шерлок? — попита Ферас.
Бош го погледна. Партньорът му се усмихваше. Хари не отговори на усмивката му и реши, че вече не може да прибягва до лупата дори пред собствения си партньор, без да му се присмиват.