— Още не, Уотсън.
Помисли си, че това може да затвори устата на Ферас. Никой не искаше да е Уотсън.
Продължи да разглежда снимката на тоалетната и забеляза, че дъската е оставена вдигната. Това показваше, че е уринирал мъж. Цигарената пепел също предполагаше, че е бил един от двамата похитители. Бош насочи вниманието си към стената над тоалетната чиния. Там висеше малка снимка в рамка, зимен пейзаж. Голите дървета и стоманеносивото небе му напомняха за Ню Йорк или изобщо за Източното крайбрежие.
Тази фотография го подсети за едно дело, което беше приключил преди година, докато още работеше в Неприключени следствия, и той вдигна телефона и отново се обади в Криминалистични експертизи. Йейтс отговори и Бош поиска да го свърже с човека, който е взел отпечатъци от дома на Кент.
— Почакай — каза криминалистът. Очевидно все още ядосан от предишния разговор с детектива, Йейтс не бързаше да повика специалистката по дактилоскопия. Хари трябваше да чака около четири минути и използва това време, за да продължи работата си с лупата върху снимките.
— Уитиг слуша — разнесе се накрая в слушалката женски глас.
Познаваше я от предишни следствия.
— Андреа, обажда се Хари Бош. Искам да те попитам за дома на Кент.
— Какво те интересува?
— Провери ли с лазер тоалетната за гости?
— Разбира се. Където намериха пепелта и вдигнатата дъска ли? Да, проверих я.
— И?
— Нищо. Бяха я избърсали.
— Ами стената над тоалетната чиния?
— Да, проверих и там. Нямаше нищо.
— Това ме интересуваше. Благодаря, Андреа.
— Приятен ден.
Той затвори и пак сведе очи към снимката на пепелта. Нещо в нея го смущаваше, ала не знаеше точно какво.
— Хари, какво питаше за стената над тоалетната чиния?
Бош вдигна поглед към Ферас. Причината да ги съберат в екип отчасти се обуславяше от идеята опитните детективи да обучават по-младите. Реши да забрави майтапа с Шерлок Холмс и да му разкаже историята.
— Преди трийсетина години имаше един случай в Уилшир. Намериха една жена и кучето й, удавени във ваната. Всички следи в къщата бяха изтрити, обаче капакът на тоалетната беше оставен вдигнат. Това им подсказа, че търсят мъж. Самата тоалетна чиния също беше избърсана, но на стената над нея откриха отпечатък от длан. Убиецът се изпикал, като се опирал на стената. Като измериха височината на отпечатъка, успяха да определят ръста му. И освен това установиха, че е левак.
— Защо?
— Защото отпечатъкът беше от дясната му длан. Мъжете си държат оная работа с предпочитаната ръка, докато пикаят, нали?
Ферас кимна и попита:
— И са свързали отпечатъка със заподозрян, така ли?
— Да, само че чак след трийсет години. Миналата година го разкрихме в Неприключени следствия. По онова време нямаше много отпечатъци от длани в база данните. С партньорката ми се натъкнахме на случая и пуснахме отпечатъка в компютъра. И получихме съответствие. Открихме убиеца в Тен Таузанд Палмс в пустинята и отидохме да го арестуваме. Той извади пистолет и се самоуби, преди да успеем да го хванем.
— Леле-мале! И нямахте възможност да го разпитате, а?
— Не. Но бяхме убедени, че е той. А и според мен самоубийството му пред очите ни си беше признание за вината му.
— Да, разбира се. Просто имах предвид, че щях да искам да го разпитам и да разбера защо е убил кучето, нищо повече.
Бош го изгледа втренчено.
— Струва ми се, че ако бяхме имали възможност да го разпитаме, повече щяхме да се интересуваме защо е убил жената.
— Да де, знам. Просто се питах защо кучето, нали разбираш?
— Смятал е, че кучето ще го разпознае, предполагам. Че ще реагира на присъствието му. Не е искал да рискува.
Ферас кимна в знак, че приема това обяснение. Хари току-що го беше измислил. По време на следствието въпросът за кучето изобщо не му беше хрумвал.
Ферас се върна към работата си. Бош се отпусна на стола и се замисли върху сегашния случай. Засега в главата му имаше само хаос от разсъждения и въпроси. И най-важният от тях беше защо са убили Стенли Кент. Според жена му двамата й похитители бяха носили ски маски. Джеси Митфорд смяташе, че мъжът, когото беше видял да убива Кент на площадката, е носел ски маска. Това поставяше въпроса защо са застреляли Кент, щом не е можел да ги разпознае, и защо са носили маски, щом още отначало са възнамерявали да го очистят. Може би носенето на маски бе целяло да потисне Кент, да го накара да им се подчинява? Ала и това заключение не му се струваше убедително.
За пореден път остави въпросите настрани, тъй като още не разполагаше с достатъчно информация, за да подходи правилно към тях. Отпи глътка кафе и се приготви за втория разпит на Джеси Митфорд. Първо обаче извади мобифона си. Все още пазеше номера на Рейчъл Уолинг от случая в Ехо Парк. Беше решил никога да не го изтрива.