Повечето клиенти бяха прекалено уморени или опиянени, за да направят друго, освен да се подчинят и да си покажат личните карти. Една млада жена с избръсната отстрани на главата буква „Z“ им се изрепчи, ала те търсеха мъж, така че я оставиха да си говори и търпеливо изчакаха гаджето й, което носеше същия знак като нея, да им покаже поне някакъв документ.
Накрая двама от агентите стигнаха до масата в ъгъла. Картите им ги представяха като федерални агенти Роналд Лънди и Джон Паркин. Не обърнаха внимание на Бош, понеже беше прекалено възрастен, и поискаха документите на Ферас.
— Кого търсите? — попита Хари.
— Това е федерална работа, господине. Просто проверяваме документите.
Ферас отвори картата си. От едната страна беше служебната му карта със снимката, а от другата — детективската му значка. Видът им като че ли накара двамата агенти да се вцепенят.
— Странно — рече Бош. — Щом проверявате документите, значи ви е известно името. Само че аз не съм съобщавал на агент Бренър името на свидетеля. Питам се, вие от Тактическо разузнаване да не сте бъгнали компютъра ни или пък детективската стая, а?
Лънди, който явно ръководеше групата, го погледна. Очите му бяха сиви като чакъл.
— А вие кой сте?
— И моите документи ли искате да видите? Отдавна не минавам за двайсетгодишен, ама ще го приема като комплимент.
Извади картата си и му я подаде затворена. Агентът я отвори и много внимателно проучи съдържанието й. Печелеше време.
— Йеронимус Бош — прочете името Лънди. — Не се ли казваше така един шантав гаден художник? Или го бъркам с някой нещастник, за който съм чел в сводките?
Бош му се усмихна.
— Някои смятат въпросния художник за един от най-големите майстори на Възраждането.
Агентът хвърли картата в чинията му. Там имаше още яйца, ала за щастие готвачът ги беше оставил на огъня, докато жълтъците се втвърдят.
— Не знам какви номера въртиш, Бош. Къде е Джеси Митфорд?
Хари вдигна картата си и я избърса със салфетка. Беше негов ред да се бави. Прибра картата и отново вдигна поглед към Лънди.
— Кой е Джеси Митфорд?
Федералният агент се наведе над масата и опря длани върху нея.
— Много добре знаеш кой е и че трябва да го открием.
Бош кимна в знак, че е напълно наясно с положението.
— Може да поговорим за Митфорд и всичко останало на брифинга в десет. Веднага щом разпитам партньора и жената на Кент.
Лънди се засмя по начин, в който нямаше нищо дружелюбно или забавно.
— Знаеш ли какво, приятел? Когато всичко това свърши, на самия теб ще ти трябва възраждане.
Бош се усмихна мило.
— Ще се видим на брифинга, агент Лънди. Ако не сте забелязали, в момента закусваме. Бихте ли отишли да притеснявате някой друг?
Взе ножа и почна да маже последната си препечена филия с ягодов конфитюр от пластмасова кутийка.
Лънди се изправи и насочи показалец към гърдите му.
— Внимавай в картинката, Бош.
После се обърна и тръгна към изхода. Пътьом даде знак на другата група агенти и посочи вратата. Хари ги проследи с поглед и каза:
— Мерси за предупреждението.
11.
Слънцето още не се беше показало над хълмовете, ала небето вече розовееше. На дневна светлина около площадката при Мълхоланд не се забелязваха следи от снощното убийство. Дори боклуците, които обикновено оставаха на местопрестъпленията — гумени ръкавици, чаши от кафе и жълта лента — кой знае как бяха разчистени или ответи от вятъра. Все едно не бяха застреляли Стенли Кент, не бяха оставили трупа му на площадката, от която се разкриваше панорамна гледка към разстилащия се отдолу град. В детективската си кариера Бош беше разследвал стотици убийства. И никога не преставаше да се удивява колко бързо се изцелява градът, поне външно, и животът продължава. Всички се държаха така, сякаш не се е случило абсолютно нищо.
Той подритна меката светлокафява пръст и проследи с поглед падащите буци, които потънаха в храсталаците под урвата. Взе решение и се запъти обратно към колата.
— Какво ще правиш? — попита Ферас.
— Тръгвам. Ако ще идваш, качвай се.
Ферас се поколеба, после забърза след него. Качиха се във форда и потеглиха по Ероухед Драйв. Бош знаеше, че Алиша Кент е при феберейците, но връзката ключове от поршето на съпруга й още беше у него.
Автомобилът на ФБР, който преди десетина минути бяха забелязали на идване, продължаваше да е пред дома на Кент. Хари зави в отбивката, слезе и решително закрачи към входа. Не обърна внимание на колата на улицата дори когато чу, че вратата й се отваря. Успя да улучи нужния ключ и го пъхна в ключалката, преди зад тях да се разнесе глас.