— ФБР. Не мърдайте!
Бош постави длан върху бравата.
— Не отваряйте вратата.
Бош се обърна и погледна мъжа, който се приближаваше по алеята. Знаеше, че агентът, когото са пратили да наблюдава къщата, стои най-ниско в тотемния стълб на Тактическо разузнаване, някой неудачник или човек с тежки семейни ангажименти. Можеше да използва това в своя полза.
— Спецотдел „Убийства“, Лосанджелиско полицейско управление — представи се той. — Трябва да приключим тук.
— Не може — възрази агентът. — Бюрото пое юрисдикцията на това следствие и отсега нататък ще се занимава с всичко.
— Съжалявам, пич, не съм получавал такава докладна — отвърна Бош. — Извинявай, ама имаме работа.
И отново се обърна към вратата.
— Не отваряйте вратата — повтори фебереецът. — Следствието вече се отнася до националната сигурност. Можете да питате командването си.
Хари поклати глава.
— Вие може и да имате командване. Аз имам началство.
— Както и да е. Не можете да влезете в къщата.
— Хари — обади се Ферас. — Може би трябва да…
Бош му махна да млъкне. И отново погледна агента.
— Я дайте да видя някакъв документ.
Онзи направи ядосана гримаса и измъкна служебната си карта. Разтвори я и я протегна към тях. Хари беше готов. Сграбчи го за китката и я завъртя. Фебереецът полетя напред покрай Бош и той го натисна с рамо и издърпа ръката му със служебната карта зад гърба му.
Фебереецът опита да се съпротивлява, ала беше късно. Хари заби рамо между плешките му, за да не му позволи да помръдне, и бръкна под сакото му. Намери белезниците, с рязко дръпване ги откачи от колана му и ги щракна на китките му.
— Какво правиш, Хари?! — възкликна Ферас.
— Казах ти. Никой не може да ме изрита от следствието.
Взе служебната карта на агента, отвори я и прочете името. Клифорд Максуел. Обърна го с лице към себе си и натика картата в джобчето на сакото му.
— С кариерата ти е свършено — хладнокръвно заяви Максуел.
— Защо смяташ така? — попита Хари.
Агентът хвърли поглед към Ферас.
— Ако му играеш по свирката, и ти ще изхвърчиш. Хубаво си помисли.
— Затваряй си устата, Клиф — озъби се Бош. — Ще изхвърчиш ти, когато идеш в Тактическото и им кажеш как си допуснал двама местни селяндури да те прецакат.
Това накара агента да млъкне. Хари отвори вратата и го вкара вътре. Щом влязоха в хола, грубо го натисна да седне на един от фотьойлите.
— Настанявай се. И да не съм чул гък. После се наведе и разгърна сакото на Максуел, за да види дали е въоръжен. Нормално — носеше пистолета си в кобур под лявата мишница. Нямаше да може да го извади с ръце, оковани зад гърба. Детективът опипа крачолите му, за да провери за втори пистолет. Нямаше. Накрая се изправи и каза:
— Сега си почивай. Няма да се бавим много.
И тръгна по коридора, като даде знак на партньора си да го последва.
— Ти почни от кабинета, а аз ще се заема със спалнята. Абсолютно всичко е важно. Провери компютъра. Ако има нещо необичайно, каквото и да е, искам да знам.
— Хари…
Бощ спря и го погледна. Виждаше, че го хваща шубето. Остави го да се изкаже, въпреки че Максуел можеше да ги чуе.
— Не бива да го правим така.
— А как, Игнасио? Да не искаш да кажеш, че трябва да минем по каналния ред? Да помолим нашия щеф да разговаря с неговия, да си вземем по чаша лате и да чакаме разрешение да си свършим работата?
Ферас посочи към хола.
— Наясно съм с необходимостта от бързина. Ама смяташ ли, че той ще остави нещата така? Ще ни отнемат значките, Хари. Не ме е страх, че ще ме понижат, само че не искам да е заради това, което направихме току-що.
Бош му се възхити, че използва множествено число, така че сложи ръка на рамото му и сниши глас, за да не го чуе Максуел.
— Виж сега, Игнасио, абсолютно нищо няма да ти се случи. Абсолютно нищо, разбираш ли? В бранша съм малко по-отдавна от теб и съм наясно как действа Бюрото. По дяволите, бившата ми жена работеше там, разбираш ли? И ако изобщо знам нещо, това е, че най-важното за ФБР е да не го унижават. Тая философия им преподават в Куонтико, тя се пропива в костите на всеки агент от всеки провинциален клон във всеки град. „Не посрамвай Бюрото!“ Затова, когато свършим тук и пуснем тоя тип, той няма да каже на никого какво сме направили, дори изобщо, че сме били тук. Защо, мислиш, са го пратили да пази къщата? Защото е някакъв феберейски Айнщайн ли? Да бе! Той изкупва някакво унижение — или лично, или за Бюрото. И няма да каже нищо, което да му докара още неприятности.
Хари прекъсна тирадата си, за да позволи на Ферас да отговори. Партньорът му мълчеше.
— Затова дай да действаме бързо и да огледаме къщата — продължи Бош. — Когато бях тук нощес, всичко се въртеше около вдовицата и после се наложи да тичаме в „Сейнт Агата“. Искам да си довърша работата, само че експедитивно, нали разбираш какво имам предвид? Искам да направя оглед на дневна светлина и известно време да помисля върху случая. Така обичам да работя. Ще се изненадаш какво се открива понякога. Не бива да забравяш, че винаги има следи. Ония двама убийци също са оставили следи някъде и според мен криминалистите и всички останали не са ги забелязали. Не може да няма следи. Дай да ги открием.