— Добре, Хари.
Бош го потупа по рамото.
— Чудесно. Аз ще започна със спалнята. Ти провери кабинета.
И тръгна по коридора. Но тъкмо преди да влезе в спалнята, партньорът му го повика. Хари влезе в кабинета. Ферас стоеше пред бюрото.
— Къде е компютърът?
Бош ядосано поклати глава.
— Беше си тук. Взели са го.
— ФБР ли?
— Кой друг? Нямаше го в списъка на Криминалистични експертизи, само подложката за мишката беше там. Просто се огледай, претърси бюрото. Виж какво ще намериш. Няма да взимаме нищо. Само гледаме.
Бош за пореден път се запъти към спалнята. Помещението изглеждаше непокътнато. Все още слабо миришеше на урина.
Приближи се до нощното шкафче отляво на леглото. По обкова на двете чекмеджета и по равните повърхности видя черен прах за снемане на отпечатъци. Отгоре имаше лампа и поставена в рамка снимка на Стенли и Алиша Кент. Бош я вдигна и я разгледа. Двамата стояха до разцъфнал розов храст. Лицето на Алиша беше изцапано с пръст, ала тя се усмихваше широко, сякаш стоеше до родното си дете. Ясно се виждаше, че храстът е неин, а на заден план имаше още няколко. Нагоре по склона изпъкваха първите три букви от надписа „Холивуд“ — явно двамата бяха снимани в задния двор на къщата. Е, вече нямаше да има такива снимки на щастливото семейство.
Остави снимката и последователно издърпа чекмеджетата. Горното беше пълно с лични вещи на Стенли. Очила за четене, книги и шишенца с лекарства. В долното нямаше нищо. Спомни си, че там Кент беше държал револвера си.
Затвори чекмеджетата и застана в ъгъла на стаята от отсрещната страна на нощното шкафче. Търсеше нов ъгъл, някаква непроучена гледна точка. Само че му трябваха снимките, а ги беше оставил в колата.
Излезе в коридора и тръгна към входната врата. В хола видя, че Максуел се е проснал на пода пред фотьойла, на който го бяха оставили. Беше изхлузил окованите си китки надолу по хълбоците си и лежеше със свити колене. Ръцете му бяха зад тях и не можеше да ги придвижи нито надолу, нито обратно нагоре. Вдигна към детектива зачервеното си потно лице и изпъшка:
— Заклещих се. Помогни ми. Хари едва не избухна в смях.
— След малко.
Излезе, отиде при колата и взе папките с докладите и снимките. Беше пъхнал вътре и пратената по имейла фотография на Алиша Кент.
Върна се в къщата и бързо тръгна към спалнята.
— Помогни ми бе, човек! — извика подире му агентът.
Без да му обърне внимание, Бош пътьом надникна в домашния кабинет. Ферас претърсваше чекмеджетата на бюрото и нареждаше отгоре всичко, което искаше да разгледа по-внимателно.
В спалнята Хари извади разпечатания имейл и остави папките на леглото. Вдигна снимката пред себе си, за да я сравни със сегашното състояние на стаята. После се приближи до огледалната врата на дрешника и я отвори под ъгъл, както беше на снимката. На снимката забеляза белия хавлиен халат, метнат на креслото в ъгъла. Влезе в дрешника, за да потърси халата, намери го и го постави в същото положение върху креслото.
След това застана на мястото, от което смяташе, че е направена снимката. Огледа спалнята с надеждата някаква особеност да изпъкне и да го насочи към нещо. Видя неработещия часовник на нощното шкафче и го сравни с разпечатката. И там екранът не показваше нищо.
Отиде при шкафчето, клекна и се наведе, за да погледне отзад. Щепселът на часовника беше изваден. Пресегна се и го включи. На дигиталния екран запремигваха червени цифри: 12:00. Работеше. Само трябваше да се настрои.
Замисли се за значението на този факт. Трябваше да попита Алиша Кент. Предполагаше, че похитителите са изключили часовника. Въпросът беше защо. Може би не бяха искали да знае колко време е изтекло, докато е чакала завързана на леглото.
Засега остави проблема с часовника и отиде при леглото, отвори една от папките и извади снимките от местопрестъплението. Проучи ги и забеляза, че вратата на дрешника е отворена под малко по-различен ъгъл, отколкото на фотографията, пратена по имейла. Освен това го нямаше халата, очевидно защото впоследствие го беше облякла Алиша Кент. Приближи се до дрешника, нагласи ъгъла на вратата като на снимката, после се отдръпна и пак огледа стаята.