Нищо не изпъкваше. Следите продължаваха да му убягват. Обзе го смут. Интуитивно усещаше, че нещо му се губи. Нещо, което беше в спалнята — пред очите му.
Несполуката води до напрежение. Погледна си часовника и видя, че федералният брифинг, ако изобщо се проведеше такъв, започва след по-малко от три часа.
Излезе от спалнята и тръгна към кухнята, влизаше във всяка стая, за да претърси шкафовете и чекмеджетата. Нищо не му се стори подозрително и като че ли нищо не липсваше. Отвори вратата на дрешника в домашния фитнес и установи, че е пълен с лъхащи на мухъл топли дрехи на закачалки. Стенли и Алиша Кент явно се бяха преселили в Лос Анджелис от място с по-студен климат. И също като повечето пришълци, отказваха да се разделят със зимното си облекло. Никой не знаеше със сигурност докога ще издържи в този град. И затова всички винаги бяха готови да го напуснат.
Затвори вратата, без да докосва дрехите. Преди да излезе, забеляза бледо петно на стената до куките, на които висяха рогозките за тренировки. Едва забележимите следи от скоч показваха, че там е бил залепен плакат или голям календар.
Излезе в хола. Максуел все още пъхтеше на пода, зачервен и потен. Вече беше измъкнал единия си крак изпод окованите си китки, ала явно не можеше да провре другия, за да премести ръцете си отпред. И лежеше на плочките с китки между краката. Приличаше на петгодишен малчуган, който се стиска в опит да не се напишка.
— Почти свършихме, агент Максуел — осведоми го Бош.
Фебереецът не отговори.
Хари продължи към кухнята, отвори задната врата и излезе на верандата към градината. Дневната светлина промени представата му за двора. Намираше се на склон и детективът преброи четири реда розови храсти. Едни цъфтяха, други — не. Някои бяха вързани за подпорни пръчки, на които висяха табелки с наименованията на различните видове рози. Той се заизкачва по склона и прочете няколко етикета, после се върна в къщата.
Заключи, мина покрай кухнята и отвори поредната врата — знаеше, че води към гаража. Покрай задната му стена имаше шкафове. Отвори ги един по един и проучи съдържанието им: състоеше се главно от градинарски и домашни инструменти, няколко чувала тор и добавки за пръст.
В гаража имаше и боклукчийски кош на колелца. Бош вдигна капака и видя вътре найлонов чувал за смет. Измъкна го, развърза вързалката и установи, че е пълен само с кухненски отпадъци. Книжните кърпи най-отгоре бяха изцапани с нещо лилаво, като че ли някой е бърсал с тях разлята течност. Вдигна една към носа си — миришеше на гроздов сок.
Върна чувала в контейнера, излезе от гаража и в кухнята се сблъска с партньора си.
— Мъчи се да се освободи — съобщи Ферас.
— Да си се мъчи. Приключи ли в кабинета?
— Горе-долу. Чудех се къде си.
— Иди да довършиш и да тръгваме.
След като Ферас излезе, Хари провери кухненските шкафове и килера и огледа всички храни по лавиците. После отиде в тоалетната за гости в коридора и насочи вниманието си към мястото, от което бяха вдигнали цигарената пепел. Върху капака на бялото порцеланово казанче имаше кафяво петно, дълго колкото половин цигара.
Бош любопитно се вторачи в него. Не пушеше вече от седем години, ала не си спомняше някога да е оставял цигарата си да догори така. Ако я беше изпушил, щеше да я хвърли в тоалетната и да пусне водата. Цигарата явно беше забравена.
Завършил огледа, той се върна в хола и повика партньора си.
— Готов ли си, Игнасио? Тръгваме.
Максуел все още лежеше на пода, но изглеждаше изтощен от борбата и примирен с унизителното си положение.
— Хайде де, по дяволите! — извика. — Махни ми белезниците!
— Къде ти е ключът?
— В джоба на сакото. Отляво.
Хари се наведе и бръкна в джоба му. Извади връзка ключове, хвана малкия за белезниците, хвана и веригата между тях и я опъна нагоре, за да пъхне ключето. Не пипаше нежно.
— Обаче се дръж прилично, след като те освободя.
— Прилично ли?! Ще ти пръсна гъза от бой! Бош пусна веригата и китките на Максуел се удариха в пода.
— Какво правиш бе? — изохка фебереецът. — Отключи ме!
— Ще ти дам един съвет, Клиф. Следващия път, като ме заплашиш така, може да ти се прииска да не съм те отключвал.
Изправи се и хвърли ключовете на пода чак в другия край на стаята.
— Отключи се сам.
И тръгна към изхода. Ферас вече излизаше от къщата. Докато затваряше вратата след себе си, Бош хвърли поглед назад към проснатия на пода Максуел. Лицето на агента беше червено като знак „Стоп“.
— Ще ти дам да разбереш, гад — изломоти той последна заплаха.