— Това е първото ни съвместно следствие, Игнасио. Не смяташ ли, че е по-добре да поизчакаш? Точно така ще ти отговори Гандъл. Ще ти каже, че не бива да започваш кариерата си в Грабежи и убийства с репутация на човек, който бяга от партньорите си.
— Не бягам. Просто не се получава.
— Правиш грешка, Игнасио.
— Не, мисля, че така е най-добре. И за двамата. Хари дълго го наблюдава, после повтори:
— Както искаш.
Слезе и тръгна към заведението. Реакцията и решенията на партньора му го разочароваха, но съзнаваше, че трябва да му даде известна свобода на действие. Ферас още беше хлапе и затова се налагаше да се отнася с него предпазливо. Не си падаше по предпазливостта и в миналото неколкократно се беше разделял с партньорите си. Когато приключеха с това следствие, щеше да направи нов опит да промени решението на младежа.
Вътре се нареди на опашка зад двама души и когато дойде редът му да застане пред азиатеца на щанда, си поръча кафе.
— Не иска донът?
— Не, само кафе.
— Капучино?
— Казах кафе.
Разочарован от скромната поръчка, човекът се обърна към машината до задната стена и напълни една чаша. Когато му я поднесе, Бош извади служебната си карта.
— Началникът идва ли вече?
Азиатецът се поколеба. Нямаше представа за неофициалната съобщителна мрежа и не беше сигурен как да отговори. Знаеше, че може да изгуби ценен клиент, ако се раздрънка.
— Няма проблем — успокои го Хари. — Имаме среща, просто закъснях.
И се опита да се усмихне така, сякаш е загазил. Не се получи както трябва и той се отказа.
— Още не бил тука — отвърна онзи.
Облекчен, че не го е изпуснал, Бош плати кафето и пусна рестото в буркана за бакшиш. Избра си свободна маса в ъгъла. В този утринен час повечето клиенти взимаха поръчките си и веднага си тръгваха. Зареждаха се с гориво за работния ден. В продължение на десетина минути Бош проследи представителна извадка от градското общество, обединена от пристрастеността към кофеин и захар.
Накрая видя черния линкълн „Таун Kap“ да отбива в паркинга. Началникът се возеше на предната дясна седалка. Двамата с шофьора слязоха, огледаха се и се запътиха към заведението. Шофьорът беше полицай и изпълняваше функцията на бодигард.
Когато влязоха, на щанда нямаше опашка.
— Здрасти, началник — поздрави го азиатецът.
— Добро утро, господин Мин — отвърна началникът на полицията. — Обичайната поръчка.
Бош се изправи и се приближи. Бодигардът, който стоеше зад шефа си, се обърна и му препречи пътя. Хари спря.
— Може ли да ви почерпя едно кафе, господин началник?
Началникът го погледна и със закъснение го позна: вече бе разбрал, че не е обикновен гражданин, който просто се държи любезно. За момент се намръщи — отзвукът от историята с Ехо Парк все още преследваше Бош, — ала лицето му бързо стана отново безизразно.
— Детектив Бош. Не сте дошли да ми съобщите нещо лошо, нали?
— По-скоро да ви предупредя.
Началникът се обърна, взе от господин Мин чаша кафе и книжна кесийка и каза:
— Добре. Разполагам с около пет минути. Сам ще си платя кафето.
Докато началникът плащаше, Бош се върна на масата си. Седна и изчака полицейския шеф да занесе поръчката си на друг щанд, където си сложи сметана и подсладител. Според него този човек беше полезен за Управлението. Беше допуснал някои политически грешки, беше взел някои спорни решения за назначения в командния състав, но иначе допринасяше много за издигане на духа на обикновените полицаи.
А не можеше да се каже, че това е лесна задача. Шефът беше наследил управление, действащо под прякото наблюдение на Министерството на правосъдието вследствие на федералното разследване на корупцията в полицейския участък на Рампарт през 1997-а и на още безброй скандали. Всички аспекти на действията и работата им се подлагаха на анализ от федерални наблюдатели. В резултат ЛАПУ не само отговаряше пред феберейците, но и ставаше жертва на федералната бумащина. И без това вече бяха с орязан състав, понякога трудно се виждаше дали изобщо се върши полицейска работа. Ала под ръководството на новия началник редовите полицаи някак си се бяха сплотили и успяваха да изпълняват задълженията си. Статистиката дори отчиташе спад на престъпността, което според Бош означаваше, че има голяма вероятност да е намалял и броят на реалните престъпления — той се отнасяше с подозрителност към статистическите проучвания.
Но като оставеше всичко това настрани, Хари имаше един главен мотив да харесва началника. Преди две години той го беше върнал на работа. Скоро след пенсионирането си Бош осъзна, че е сбъркал с преждевременното си оттегляне, и тогава новият началник го прие обратно. Това предопределяше лоялността на детектива и бе единствената причина за срещата в „Донът Хоул“.