Шефът на полицията седна срещу него.
— Имате късмет, детектив. Ако беше друг ден, щях да съм минал и заминал оттук още преди час. Снощи обаче работих до късно — участвах в срещи на участниците в програмите ни за превенция на престъпността в три различни квартала.
Вместо да отвори кесията, началникът я разкъса по дължина и почна да си яде донътите. Бяха с пудра захар и шоколадова глазура.
— Ето го най-опасния убиец в града. — Той взе донъта с глазурата и го захапа.
Бош кимна.
— Имате право.
Усмихна се неловко и се опита да стопи леда. Предишната му партньорка Киз Райдър наскоро се беше върнала на работа след тежко раняване. Бяха я прехвърлили от Грабежи и убийства в кабинета на началника, където беше работила и по-рано.
— Как е старата ми партньорка, господин началник?
— Киз ли? Киз е добре. Справя се отлично с работата и мисля, че е на точното място.
Хари отново кимна. Май почваше да му става навик.
— А вие на точното място ли сте, детектив?
Бош го погледна и се зачуди дали няма предвид прескачането на командната йерархия. Преди да успее да измисли какво да отговори, му беше отправен нов въпрос.
— Заради убийството на площадката при Мълхоланд ли сте тук?
Бош пак кимна. Предполагаше, че лейтенант Гандъл е осведомил ръководството и началникът до известна степен е информиран за случая.
— Всяка сутрин тренирам по един час, само за да мога да ям такива неща — поясни шефът на полицията. — Пращат ми сводките по факса и ги чета, докато въртя педалите. Знам, че сте поели случая на площадката и че той е привлякъл интереса на ФБР. Освен това сутринта ми се обади капитан Хадли. Според него имало елемент на тероризъм.
Включването на Дон Фишека и СВС в играта изненада Бош.
— Какво е предприел капитан Хадли? — попита той. — Не ми се е обаждал.
— Както обикновено. Проверява нашите източници на информация, опитва се да установи връзки с феберейците.
Хари за кой ли път само кимна.
— Е, какво имате да ми казвате, детектив? Защо дойдохте тук?
Бош му описа случая по-подробно, като подчерта участието на ФБР и вероятния опит на Бюрото да измести ЛАПУ от собственото му разследване. Призна приоритетността на липсващия цезий, който бе истинската причина за интереса на федералните власти. Само че ставаше дума за убийство, което попадаше под юрисдикцията на Управлението. Изброи събраните веществени доказателства и изложи някои от теориите, които обмисляше.
Докато стигне до края, началникът вече беше изял донътите си. Избърса устата си със салфетка и преди да отговори, си погледна часовника. Първоначално отпуснатите пет минути отдавна бяха изтекли.
— Какво пропуснахте да ми кажете? — попита шефът.
Бош сви рамене.
— Почти нищо. Само едно незначително сдърпване с някакъв агент в къщата на жертвата, обаче от това едва ли ще последва нещо.
— Партньорът ви защо не е с вас? Защо чака в колата?
Хари разбра. Началникът беше видял Ферас на идване, когато оглеждаше паркинга.
— Имаме известно разногласие за това как да действаме. Той е добро хлапе, но е готов прекалено лесно да отстъпи на феберейците.
— А ние в ЛАПУ — не, естествено.
— Не и ако зависи от мен.
— Партньорът ви смята ли, че е редно да прескочите командната верига и направо да се обърнете към мен?
Бош сведе поглед към масата. В гласа на началника звучаха строги нотки.
— Всъщност не. Идеята не беше негова. Аз настоях. Просто смятам, че нямаме достатъчно време да…
— Не е важно какво смятате. А какво сте направили. Така че, ако бях на ваше място, нямаше да споменавам на никого за тази среща. Аз ще постъпя по същия начин. Никога повече не правете така, детектив. Наясно ли сме с това?
— Да, напълно.
Началникът хвърли поглед към стъклената витрина, в която бяха изложени тавите с донъти.
— И между другото, откъде знаете, че идвам тук?
Бош сви рамене.
— Не си спомням. Просто го знам отнякъде.
Шефът обаче може би си мислеше, че източникът е предишната му партньорка.
— Не е от Киз, ако това имате предвид — побърза да каже Бош. — Просто всички го знаят.
Началникът на полицията кимна.
— Жалко. Тук ми харесваше. Удобно, вкусни донъти и господин Мин е наистина любезен. Много жалко.
Бош разбираше, че сега шефът ще трябва да промени навиците си. Не го устройваше всички да знаят къде и кога може да бъде открит.
— Съжалявам — рече той. — Но ако ми позволите, бих ви препоръчал едно място на Фермерския пазар, казва се „Бобс Кофи енд Донътс“. Не ви е точно на път, ама кафето и донътите ги бива.