Шефът замислено кимна.
— Ще го имам предвид. Добре, какво искате от мен, детектив Бош?
Хари реши, че началникът явно иска да преминат по същество.
— Трябва да продължа с разследването и за тая цел се налага да имам достъп до Алиша Кент и до партньора на нейния съпруг, някой си Келбър. И двамата са при феберейците и ми се струва, че достъпът ми до тях беше отрязан преди около пет часа.
И след кратко мълчание Бош стигна до същината на тази непланирана среща.
— И затова съм тук. Нуждая се от достъп. Предполагам, че можете да ми го осигурите.
— Освен поста ми в Управлението, аз съм член на Междуведомствената контратерористична спецчаст — каза началникът. — Мога да се обадя на някои хора, да вдигна гюрултия и навярно да ви осигуря достъп. Както вече споменах, отделът на капитан Хадли вече работи по случая и той може би ще е в състояние да установи нужните контакти. В миналото са ни държали на тъмно за такива неща. Мога да повдигна въпроса, да се обадя на директора на Бюрото.
Това прозвуча на Бош като обещание за подкрепа.
— Знаете ли какво е гастроезофагеален рефлукс, детектив?
— Моля?
— Това е състояние, при което стомашната киселина се връща в гърлото ти. И пари, детектив.
— Аха.
— Искам да кажа, че ако предприема тези ходове и ви осигуря нужния достъп, не желая да се получи никакъв рефлукс. Разбирате ли ме?
— Разбирам.
Началникът повторно си избърса устата и остави салфетката върху разкъсаната кесия. После я смачка на топка, като внимаваше да не посипе черния си костюм с пудра захар.
— Ще се обадя на когото трябва, обаче няма да е лесно. Убягва ви политическото значение на случая, нали, Бош?
Хари го погледна въпросително.
— Цялостната картина, детектив. За вас това е разследване на убийство. А всъщност е много повече. Разберете, на федералните власти им е изключително изгодно това нещо на площадката да е елемент от терористичен заговор. Една стопроцентова вътрешна опасност до голяма степен ще отклони общественото внимание и ще отслаби напрежението в други точки. Войната се провали, изборите бяха пълна катастрофа. Освен това имаме Близкия изток, цената на бензина и ниския президентски рейтинг. Списъкът е безкраен, а тук има възможност за изкупление. Шанс да компенсират грешките в миналото. Да изместят посоката на общественото внимание и да променят общественото мнение.
— Искате да кажете, че може да опитат да протакат, даже да преувеличат опасността, така ли?
— Нищо не искам да кажа, детектив. Просто се мъча да ви покажа нещата в друга перспектива. В такива случаи трябва да имате предвид политическата ситуация. Не може да се движите като слон в стъкларски магазин — което в миналото е било запазената ви марка.
Хари за пореден път кимна.
— И отгоре на всичко трябва да се съобразявате с политиката на местно равнище — продължи началникът. — В градския съвет има човек, който ме дебне и само чака да се издъня.
Имаше предвид Ървин Ървинг, дългогодишен заместник-началник в Управлението, когото беше уволнил. Онзи се беше кандидатирал за градски съветник и го бяха избрали. Сега беше най-жестокият критик на Управлението и неговия началник.
— Ървинг ли? Той има само един глас в съвета.
— Обаче знае много тайни. И това му позволи да изгради политическата си база. След изборите ми прати есемес. Само две думи, „Очаквай ме“. Не му давайте възможност да се възползва от случая, детектив.
Началникът се изправи и каза:
— Премислете нещата и внимавайте. И не забравяйте: никакъв рефлукс. Никакви рикошети.
— Слушам.
Началникът на полицията се обърна и кимна на шофьора си. Бодигардът тръгна към изхода и отвори вратата пред шефа си.
13.
Бош не каза нищо, докато не излязоха от паркинга. По това време на деня Холивудската магистрала вече беше задръстена от пътуващите за работа, затова той реши, че е по-добре да мине по градските улици. Най-бързият път до центъра беше Сънсет Булевард.
Ферас изтърпя само две преки, преди да попита какво е станало.
— Не се бой, Игнасио. И двамата още сме на работа.
— Добре де, какво стана?
— Каза, че си бил прав. Че не е трябвало да прескачам йерархията. Но обеща да се обади на някои хора и да се опита да задвижи нещата с Бюрото.
— Значи да изчакаме и ще видим, така ли?
— Да.
Известно време пътуваха в мълчание, после Бош повдигна въпроса за намерението на партньора си да помоли да го прехвърлят.
— Все още ли искаш да разговаряш с лейтенанта?
Ферас не отговори веднага. Явно се чувстваше неловко.