— Не знам, Хари. Все още ми се струва, че така ще е най-добре. И за двамата. Може би по-лесно се сработваш с партньорки.
Бош за малко да се засмее. Хлапето не познаваше Киз Райдър, предишната му партньорка. Тя никога не се съгласяваше с него. Също като Игнасио, Киз възразяваше всеки път, щом Бош речеше да се наложи. Тъкмо се канеше да му го обясни, когато мобифонът му започна да звъни и той го извади. Търсеше го лейтенант Гандъл.
— Къде си, Хари?
Гласът му звучеше по-високо и настойчиво от обикновено. Беше развълнуван от нещо и Бош се зачуди дали вече не е научил за срещата в „Донът Хоул“. Нима началникът го беше издал?
— На Сънсет. Идваме в Управлението.
— Подминахте ли вече Силвър Лейк?
— Още не.
— Добре. Насочете се натам. Отидете в почивния комплекс при язовира.
— Какво става, лейтенант?
— Намерили са колата на Кент. Хадли и неговите хора вече организират командния пункт. Помолиха да пратим детективи.
— Хадли ли? Защо е там? Защо им е команден пункт?
— В звеното на Хадли получили сигнал и го проверили, преди да решат да ни осведомят. Колата е паркирана пред къща, която е собственост на лице, представляващо интерес. Искат да отидеш там.
— „Лице, представляващо интерес“ ли? Какво значи това?
— В къщата живее човек, от когото се интересува СВС. Някакъв тип, когото подозират в симпатии към терористи. Не са ми известни всички подробности. Просто иди там, Хари.
— Ясно. Веднага отиваме.
— Обади ми се и ме информирай какво става. Ако ти трябвам там, само ми звънни.
Естествено Гандъл всъщност нямаше желание да напуска кабинета си, за да отиде на място. Това щеше да забави изпълнението на административните му задължения. Бош затвори и се опита да увеличи скоростта, ала прекалено натовареният трафик не му позволи. Той предаде на Ферас малкото, което беше научил от лейтенанта.
— Ами ФБР? — попита партньорът му.
— Какво по-точно?
— Знаят ли?
— Не попитах.
— Ами брифингът в десет?
— По-късно ще мислим за това.
След десет минути най-после стигнаха до Силвър Лейк Булевард и Бош зави на север. Този район носеше името си от язовира Силвър Лейк, който се намираше в центъра на общо взето средна класа квартал с бунгала и следвоенни къщи с изглед към водата.
Наближиха почивния комплекс и Хари видя два лъскави черни джипа, обичайните коли на СВС. Явно винаги беше лесно, помисли си, да осигуряваш финансови средства за звено, което би трябвало да преследва терористи. Освен това имаше две патрулки и камион на градската служба „Чистота“. Бош спря зад едната патрулна кола и с Ферас слязоха.
Група мъже в черни униформи, също отличителен белег на СВС, се бяха струпали около сваления заден капак на първия джип. Бош тръгна натам, следван на няколко крачки от партньора си. Мъжете им направиха път — и ето, че на задния капак седеше капитан Дон Хадли. Детективът никога не се беше срещал лично с него, ала често го виждаше по телевизията — едър червендалест мъж с пясъчноруса коса. Четирийсетинагодишен. Имаше вид на човек, който е прекарал половината си живот във фитнеса. Заради руменото си лице изглеждаше така, сякаш се е напрегнал или е затаил дъх.
— Бош? — попита Хадли. — Ферас?
— Аз съм Бош. Това е Ферас.
— Добре, че дойдохте, момчета. Струва ми се, че скоро ще решим вашия случай. Чакаме само един от моите хора да донесе заповедта за обиск и влизаме.
Той се изправи и даде знак на един от групата. Поведението му излъчваше прекалена самоувереност.
— Перес, провери какво става със заповедта. Омръзна ми да чакам. После се свържи с наблюдателния пост и виж какво става горе.
После пак се обърна към детективите.
— Елате с мен, момчета.
Бош и Ферас го последваха. Той ги заведе зад боклукчийския камион, за да могат да разговарят насаме, зае командирска поза с крак върху задната броня на камиона и опря лакът върху коляното си. Хари забеляза, че носи оръжието си в кобур, здраво стегнат с ремък на дясното му бедро. Като каубой от Дивия запад, само че не носеше револвер, а полуавтоматичен пистолет. Дъвчеше дъвка и не се опитваше да го скрие.
Бош беше чувал много истории за Хадли. И сега имаше предчувствието, че лично ще участва в една от тях.
— Исках да сте тук, за да участвате, момчета — започна шефът на СВС.
— В какво да участваме, капитане? — попита Бош. Хадли потри ръце.
— Намерихме вашия крайслер триста на две преки оттук, на една от улиците до язовира. Номерът отговаря на обявения за издирване. Видях крайслера с очите си. Това е колата, която търсим.
Хари кимна. Дотук добре. А по-нататък?
— Къщата, пред която е паркирана, е собственост на Рамин Самир — продължи капитанът. — Човек, когото от няколко години наблюдаваме. Лице, представляващо огромен интерес, така да се каже.