Выбрать главу

Тя се изправи. Целите й дрехи бяха в стъкла, едно я беше порязало по бузата.

— По стълбището ще се спусне точно при колата си.

Хари се втурна към вратата. В движение отвори мобифона си и натисна бутона за бързо избиране, за да се обади на партньора си. Ферас отговори още преди да е утихнало първото иззвъняване. Бош вече тичаше надолу по стълбището.

— Слиза!

Прекъсна връзката и продължи да прескача стъпалата. Чу стъпките на Максуел по стоманеното стълбище и инстинктивно усети, че убиецът има прекалено голяма преднина.

22.

Като прескачаше по три стъпала наведнъж, Бош се спусна още три площадки. Вече чуваше Уолинг, която тичаше подире му. После отдолу прозвуча силен екот — Максуел беше блъснал вратата. Моментално се разнесоха викове, последвани от изстрели. Бяха произведени с толкова кратък интервал, че не можеше да се определи кой е бил пръв и изобщо колко пъти е стреляно.

Хари стигна до изхода след десет секунди. Ферас се бе облегнал на задната броня на колата на Максуел. С една ръка държеше оръжието си, а с другата подпираше лакътя си. На рамото му разцъфваше кървавочервена роза. Уличното движение на Трета беше спряло и в двете посоки, пешеходците по тротоара тичаха да потърсят убежище.

— Улучих го два пъти — викна Ферас. — Побягна натам.

И кимна към тунела на Трета улица под Бънкър Хил. Бош се приближи до партньора си и погледна раната му. Не изглеждаше много сериозна.

— Повика ли подкрепление?

— Идва.

Игнасио се опита да подхване по-стабилно ранената си ръка и се намръщи от болка.

— Много добре се справи, Иги. Чакай тук, докато пипна тоя тип.

Ферас кимна. Хари се обърна и видя, че Рейчъл излиза от сградата. Лицето й беше окървавено.

— Насам — посочи той. — Ранен е.

Затичаха по Трета улица, на разстояние един от друг. След няколко крачки Бош хвана дирята: Максуел явно беше тежко ранен и губеше много кръв. Това щеше да ги улесни в преследването.

Ала когато стигнаха до ъгъла на Трета и Хил, изгубиха следата. По настилката нямаше повече кръв. Хари се вторачи в дългия тунел под Бънкър. Не забеляза никой да се движи пеш сред колите. Обходи с поглед Хил Стрийт и не видя нищо и там. А после видя хора да изскачат от Гранд Сентръл Маркет и да бягат панически.

— Натам!

Затичаха към огромния пазар. Бош отново улови дирята точно пред входа и я последва вътре. Пазарът бе двуетажен конгломерат от сергии за хранителни стоки и всевъзможни други продукти. Във въздуха се носеше силен мирис на мазнина и кафе. Беше претъпкано и шумно и това затрудняваше детектива да върви по следата и да търси Максуел.

После изведнъж точно пред него се разнесоха викове и отекнаха два бързи изстрела. Десетки крещящи купувачи и служители хукнаха по прохода право към Бош и Уолинг. Хари разбра, че ще ги прегазят, отскочи надясно, грабна Рейчъл през кръста и я дръпна зад една от широките бетонни колони.

Тълпата ги подмина и Бош надникна иззад колоната. Пазарът пустееше. От Максуел нямаше и следа, ала Хари зърна движение до някаква хладилна витрина пред месарницата в дъното на прохода. Вгледа се. Движението всъщност бе зад витрината. Взря се и през стъклата, над изложените парчета телешко и свинско, видя лицето на Максуел. Седеше на пода, опрял гръб на хладилника.

— Ето го там, в месарницата — прошепна Бош на Уолинг. — Мини отдясно и го заобиколи.

— Ами ти?

— Аз ще тръгна направо и ще му отвлека вниманието.

— Можем да изчакаме подкрепление.

— Нямам такова намерение.

— Не се и съмнявам.

— Готова ли си?

— Не, ще се разменим. Аз ще тръгна направо и ще му отвлека вниманието, а ти ще заобиколиш отстрани.

Хари знаеше, че този план е по-добър, защото Рейчъл и Максуел се познаваха. Само че така щеше да е по-опасно за нея.

— Сигурна ли си?

— Да. Върви надясно.

Бош пак надникна иззад колоната и видя, че Максуел е на същото място. Лицето му бе зачервено и потно.

— Още е там — каза Бош.

— Добре. Давай.

Бош бързо тръгна по успоредната галерия отдясно. В края й се озова при мексиканско кафене с високи стени, зад които можеше да се скрие и да погледне към целта си. Максуел беше само на шест метра от него. Беше се облегнал на вратата на хладилника и стискаше оръжието си с две ръце. Ризата му беше подгизнала от кръв.

И в този момент се чу гласът на Уолинг.

— Клиф? Аз съм, Рейчъл. Нека ти повикам помощ.

Бош обърна глава към гласа. Агентката стоеше на метър и половина пред месарницата, отпуснала пистолета до бедрото си.

— Никой вече не може да ми помогне — отвърна бившият й партньор. — Късно е.

Ако Максуел стреляше по нея, куршумът трябваше да пробие предното и задното стъкло на хладилната витрина. Тъй като предното беше монтирано под ъгъл, щеше да е цяло чудо, ако куршумът стигнеше целта си. Ала се случваха и чудеса. Хари вдигна оръжието си, опря се на стената и се приготви да дръпне спусъка, ако се наложи.