— Тоя път искам истината. Цялата истина.
3.
Бош се извъртя на седалката и погледна Уолинг в очите. Никъде нямаше да отиде, докато тя не проговореше.
— Явно знаеш кой е Стенли Кент и къде живее. И ме излъга. Е, терорист ли е?
— Казах ти, че не е, и това е истината. Бил е почтен гражданин. Физик. Включили са го в списъка, защото е работил с радиоактивни материали, които биха могли да се използват, ако попаднат в лоши ръце, за да навредят на хората.
— Как по-точно?
— Чрез пряк контакт. И той може да има най-различни форми. Например покушение срещу конкретна личност. Спомняш ли си оня руснак, когото облъчиха с полоний в Лондон миналия Ден на благодарността? Ударът е бил насочен срещу него, обаче имаше и други жертви. Веществата, до които е имал достъп Кент, могат да се използват и в по-големи мащаби — в молове или в метрото, на такива места. Всичко зависи от количеството — и естествено от устройството, което се използва.
— Какво устройство? Бомба ли имаш предвид? Че някой може да направи мръсна бомба с веществата, с които е работил той, така ли?
— В някои случаи, да.
— Мислех, че това е просто мит. Че никога не е съществувала мръсна бомба.
— Официалният термин е ИВУ — импровизирано взривно устройство. И погледнато така, наистина е просто мит… докато не бъде взривена първата бомба.
Бош кимна и върна разговора към техния случай. Посочи къщата пред тях и попита:
— Откъде знаеш, че това не е домът на Кент? Уолинг разтри челото си, сякаш от тези досадни въпроси я болеше главата.
— Защото и по-рано съм идвала тук. Разбираш ли? В началото на миналата година с партньора ми отидохме при Кент и обяснихме на двамата с жена му потенциалните опасности на неговата професия. Проверихме системите за сигурност в дома им и им казахме да вземат предпазни мерки. Пратиха ни от Вътрешна сигурност. Разбираш ли?
— Да, добре. Това рутинна процедура на отделите „Тактическо разузнаване“ и „Вътрешна сигурност“ ли беше, или съществуваше някаква опасност за него?
— Нямаше конкретна опасност за него, не. Виж, губим си…
— Тогава за кого? За кой имаше опасност? Уолинг се размърда и въздъхна сприхаво.
— Нямаше конкретна опасност за никого. Просто взимахме предпазни мерки. Преди година и половина, по-точно шестнайсет месеца, някой проникнал в раковата клиника в Гринсбъро, Северна Каролина, преодолял сложните охранителни системи и изнесъл двайсет и две флакона с радиоизотопа цезий сто трийсет и седем. Във въпросната болница това вещество се използва за лечение на рак на женските полови органи. Не ни е известно нито кой го е откраднал, нито защо, обаче е било взето. Когато съобщиха новината за кражбата, някой от Междуведомствената контратерористична спецчаст в Лос Анджелис решил, че трябва да проверим охраната на тия вещества в местните болници и да предупредим хората, които имат достъп до тях, да вземат предпазни мерки и да проявяват повече бдителност. Може ли вече да тръгваме, моля!
— И тая задача се падна на теб.
— Да. Точно така. Това е феберейската теория за прецеждането1 в действие. На нас с партньора ми се падна да разговаряме с хора като Стенли Кент. Срещнахме се с него и жена му в дома им, за да проверим системите за сигурност, и същевременно го предупредихме, че трябва да започне да си пази гърба. По същата причина се обадиха на мен, когато името му е задействало предупредителната система.
Бош превключи на задна и бързо излезе от отбивката.
— Защо не ми обясни всичко това още отначало? Излязоха на улицата и той рязко потегли напред.
— Защото в Гринсбъро не беше убит никой — тросна се Уолинг. — Тоя случай може да се окаже нещо различно. Инструктираха ме да подходя предпазливо и дискретно. Извинявай, че те излъгах.
— Вече е малко късно да се извиняваш, Рейчъл. Успяхте ли да откриете цезия в Гринсбъро?
Тя не отговори.
— Намерихте ли го?
— Още не сме. Говори се, че е бил продаден на черния пазар. Самото вещество е много скъпо, даже да се използва за чисто медицински цели. Затова не сме сигурни за какво става дума тук. И ме пратиха.
Стигнаха до нужната им пряка на Ероухед Драйв и Бош пак насочи вниманието си към адресните номера. Уолинг обаче го упъти.
— Оная къща отляво, струва ми се. Прозорците с черните капаци. Не мога точно да видя в тъмното.
Хари спря и изключи от скорост, после угаси мотора. Слезе и тръгна към къщата. Рейчъл го последва. Вътре цареше мрак. Не светеше дори лампата над входа. Ала вратата беше открехната.
— Отворено е — прошепна той.
Извадиха оръжията си. Бош опря длан на вратата и бавно я бутна. Влязоха в тъмната смълчана къща. Хари опипа стената с ръка намери електрическия ключ.
1
Икономическа теория, според която свободното развитие на бизнеса ще доведе до „процеждане“ на приходите до гражданите с ниски доходи и останалата част от икономиката. — Б. пр.