Сграбчваше колегите си за ръцете, сядаше по столовете им и пушеше непрекъснато. Най-после се кротна на мястото си и се захвана да съчинява обяснение.
„Обяснителна записка“, изписа в средата на листа.
Изтича до съседния отдел, донесе от там червено мастило и тегли под виолетовото заглавие красива червена черта.
— Другарю Дубинин — каза кроткият Фьодор Николаевич, — подготвихте ли плановите записки за Южния завод?
— Не ми пречете да работя! — развика се Яков Иванович. — Оскърбиха ме, стъпкаха ме в калта! И какво, човек дори няма право да се защити, така ли, отнемат му и последното право, правото на опровержение?
Фьодор Николаевич смутено наведе глава и притихна зад бюрото си.
— Ще им дам да се разберат! — мърмореше си Дубинин, докато сътворяваше обяснителната записка.
„На 25-и този месец бях извикан в кабинета на другаря Питлясински, където бях подложен на нечуван…“
Пишеше с огромна жар, пръскайки мастило по бюрото. Изтъкваше заслугите си в областта на планирането. Да, именно на планирането, а не на манкирането.
„Разбира се, всеки може да бъде язвителен, но да се обърнем към безспорните факти. Инкриминираното ми закъснение от десет минути, предизвикано от трамвайно задръстване на площад «Свердлов»“…
— Другарят Дубинин дойде ли? — се разнесе нечий глас. — Аз всъщност го чакам вече два часа.
— Какво? — рече Дубинин, като вдигна измъчения си поглед към посетителя.
— Идвам по повод на стъкления амбалаж, другарю.
— Ама вие да не сте сляп? — прошепна вбесено Яков Иванович. — Не виждате ли колко съм зает? Пиша докладна записка от изключителна важност, а вие се врете със стъкления си амбалаж. Хората вече нямат нито съвест, нито чувство за мярка, нямат, честна дума, нямат!
Обърна гръб на посетителя и продължи да пише.
„Десетминутното закъснение, предизвикано, както вече докладвах, от задръстването на площад «Свердлов», де факто не би могло да се приеме за достатъчно уважителна причина за хулиганските нападки на др. Питлясински и тия като него…“
В четири и половина Дубинин се надигна от бюрото.
— Това е то — изпъшка той. — Пак останах половин час в повече в тази проклета, изсмукваща кръвта служба. Работиш като луд и никой не ти казва едно „Благодаря“.
Реши да допише и окончателно да редактира обяснителната записка на следващия ден.
1935 година