Сара отлепи чело от прозореца. От продължителния допир със стъклото и бе останало ледено петно Беше като някакъв израстък над веждите. Тя се опита да каже нещо, колкото да забави единствения въпрос заради който бе дошла тук…
— Какво правите сега?
— Програмата е блокирана. Ще прегледаме основно всичко, засягащо „висящо пътуване“. Оттук нататък ще имаме предвид алергичните реакции като тези на Гал.
Гласът на Маркам утихваше, значките по униформата му проблясваха в полумрака. Тя за последно преглътна слюнката си.
— Как е умрял? Искам да кажа, в действителност? Убили са го при влизането, или?…
Той подскочи шокиран, гримаса на неодобрение се бе изписала по лицето му.
— Не. Излязъл е в пространството със скафандъра си, „да се разходи“ Това беше неговата специалност в рамките на мисията. Отрязал е кабела, свързващ го с кораба… „пъпна връв“, както го наричат… Съжалявам Сара, той се носи някъде… не знам как да ви кажа… Наистина не знам.
Нямаше нищо за казване. Тя долепи чело до стъкло. то, опитвайки се да го намести на същото онова място, станало безчувствено от студа. Отвън децата, отегчени от безразличието на коня, си бяха отишли.