Айрис Йохансен
Мургавият ездач
Пролог
15 септември 1795 година Марсилия, Франция
— Ела тук, адско изчадие!
Каси прескочи едно буре и се втурна покрай моряците.
— Знаеш ли какво ще ти се случи, ако хукна след теб!?
О, да, знаеше. Щеше да й се наложи да изслуша една от досадните лекции на гувернантката си, а после дълги часове щеше да остане заключена в каютата. Но беше видяла как моряците качват на борда два коня, два красиви коня и нямаше да изпусне възможността да ги погледа въпреки заплахите на Клара. Някои неща си заслужаваха да понесе каквото и да било наказание.
Хвърли поглед през рамо. Клара наперено вървеше след нея с разкривено от яд лице. Зави зад ъгъла на бегом и се скри зад купчина денкове. Сдържа дъха си и успя да чуе как шумолят колосаните поли на Клара. Изчака още две минути и едва тогава надзърна иззад денковете. Не видя Клара. Въздъхна облекчено. Тичешком пое по обратния път — към мястото, откъдето беше дошла.
— Какво става тук? — Баща й стоеше до перилата и разговаряше с някакъв мъж. — Ела тук, диваче такова.
Тя рязко спря пред него и въздъхна примирено. Можеше да бъде и по-лошо. Не можеше да разчита, че баща й ще попречи на Клара да я накаже, но той можеше поне да смекчи присъдата. Баща й не беше като другите възрастни. Той не се мръщеше, не крещеше, не поклащаше заканително глава. Може би тя щеше да успее да го убеди да отидат да видят конете.
— Какво сладко дете! — Мъжът, който разговаряше с баща й, гледаше надолу към нея. — На колко е години?
Баща й гордо се усмихна.
— Касандра е на осем години. Каси, това е моят приятел Раул.
Раул коленичи пред нея.
— Очарован съм да се запозная с теб, Касандра.
Той се усмихваше, но очите му бяха студени и не премигваха, също като очите на онзи градински червей, който тя беше сложила в леглото на Клара миналата седмица.
— Ти си щастлив човек, Шарл. Тя е прекрасна, прилича на красивата ти съпруга.
Защо ли лъжеше? Клара непрекъснато повтаряше на Касандра, че е грозна като крастава жаба. Тя казваше, че красотата се гради върху послушанието и лошо момиче като Касандра никога няма да се разхубави и че завинаги ще си остане обикновено и грозничко. Тя вече беше разбрала, че Клара не винаги казва истината, но може би беше права за това, че Касандра е лишена от красота. Мама беше нежна с Клара, слушаше я и никой не отричаше, че тя е красива. Касандра вдигна брадичката си и рече ясно:
— Това не е вярно.
Ослепителната усмивка, разкриваща два реда бели зъби, която беше изписана на лицето на Раул, не трепна дори за миг.
— О, тя е толкова скромна, колкото и хубава. — Той я погали по бузата и се изправи. — Ще трябва да й намерим подходящ съпруг, когато се върнете.
— Съпруг? — Баща й погледна доста озадачено. — Мислиш, че ще отсъствам толкова дълго?
— И двамата знаем, че такава възможност съществува. Естествено, аз ще ти се обадя веднага, след като за теб ще бъде безопасно да се върнеш. — Той стисна баща й за рамото и продължи. — Не гледай така мрачно, приятелю мой. Предполага се, че Таити е много красив остров. Миналата седмица разговарях с Жак-Луи Давид на тази тема и той каза, че с огромно удоволствие би нарисувал това място. Ти може би ще бъдеш вдъхновен да нарисуваш огромно платно.
— Да… — Той взе Каси на ръце и сведе невиждащи очи към палубата. Добави:
— Но е толкова далече!
— Разстоянието означава безопасност — меко възрази Раул. — Ти беше този, който дойде при мен, изпаднал в паника. Дори се беше преместил от Париж в Марсилия, за да избягаш от него. Да не би сега да си променил намерението си? Разбира се, и тук ще бъдеш в безопасност известно време. Нима искаш да останеш и да му дадеш възможност да те залови?
— Не! — Лицето на баща й пребледня. — Но не е честно Аз нямах намерение да…
— Вече всичко е свършено — грубо го прекъсна Раул. — Сега трябва да се предпазим от последиците. Как мислиш, защо аз смятам да сменя името си и да прекъсна всичките си досегашни връзки? Имаш ли нужда от още пари?
— Не, ти беше повече от великодушен. — Той се опита да се усмихне. — Но нали няма да забравиш да ме уведомиш възможно най-бързо? Моята съпруга е много нежна и деликатна. Не иска да живее в онази варварска земя.
— Тя ще разцъфне в Таити. Климатът там е много по-приятен от този на Лондон и Марсилия.
Раул отново се усмихна.
— Трябва вече да тръгвам. Приятно пътуване, Шарл.
— Довиждане — едва чуто отговори баща й.
— Приятно пътуване и на теб, малка госпожице.
Раул обърна усмихнатото си лице към нея.
— Грижи се за баща си.
Беше точно като градинския червей. Ръцете й здраво стиснаха баща й за врата.