Върна бялата рокля обратно в гардероба и извади яркочервената.
— Мили Боже! — очите на Брадфорд се отвориха широко, когато тя заслиза по стълбите. — Изглеждаш великолепно. — Не мисля обаче, че твоят избор ще се понрави на Джеърд.
— Тогава защо ми е подарил рокля в такъв цвят? — Тя се огледа из фоайето. — Къде е той?
— Той тръгна по-рано за Каръдайн Хол, за да се увери, че всичко ще бъде наред. Помоли ме аз да ви заведа. Лани и Жозет чакат в каретата. — Той се намръщи. — Не вярвам да ти е подарил роклята, за да я облечеш по такъв повод.
Тя много добре знаеше защо той й е подарил роклята. Искаше да я облича, когато отива в леглото му. Въпреки че линиите на дрехата бяха изчистени и тя имаше царствена осанка, това беше рокля, подходяща за изкусителка.
Червеният цвят говореше за чувственост, а дълбокото деколте разкриваше гънката на гърдите й.
— Ще дойда в тази рокля.
— Лани видя ли те?
— Не.
Тя нарочно се беше забавила с обличането, защото не искаше да даде на Лани да я види предварително.
— Тя мисли, че ще облека бялата копринена рокля. Промених решението си в последната минута.
Той взе черната пелерина от кадифе, която тя беше преметнала през ръката си, и зави с нея раменете й, като внимателно закопча копчетата, които стигаха до врата й.
— Е, нека спестим на Джеърд първия шок, когато те види да влизаш в балната зала.
— Не мога да стоя с пелерина цялата вечер.
И все пак тя не искаше Лани да види роклята, докато не стигнат в Каръдайн Хол. Лани можеше да настоява Каси да се върне и да се преоблече. Тя се загърна плътно в пелерината и тръгна към входната врата.
— Тръгваме ли?
— Напоследък беше много покорна. — Той я хвана за лакътя и двамата заслизаха по стъпалата към каретата. — Любопитен съм защо си избрала точно този случай, за да проявиш упорството си.
Лакеят отвори вратата на каретата. Брадфорд погледна Лани, която светеше в своята жълта рокля и бяла кадифена пелерина, а после се усмихна.
— А, сетих се. Вие сте се приготвили за битка. Много съм привързан към вас, обичам ви и двете — каза той на ухото на Каси. — Надявам се, че до битка няма да се стигне, но никой не заслужава повече от Лани да се биеш заради него.
Помогна й да се качи в каретата, а после и самият се пъхна вътре.
— Тази вечер май ще се окаже доста интересна.
Лани се усмихна и потърси ръката на Каси.
— Закъсня. Всичко наред ли е?
Каси нервно стисна ръката й. Не знаеше дали изборът й на рокля е мъдър ход. Джеърд щеше да се ядоса, а можеше да навреди и на Жозет. Можеше и всичко да се окаже съвсем напразно. Може би Лани изобщо няма да се нуждае от съюзник в битката. О, и преди беше правила грешки. Няма да отстъпи и сега. Усмихна се на Лани, но не отговори на въпроса и направо:
— Тази вечер изглеждаш великолепно. Като кралица. — И добави някак напрегнато: — Ти си кралица, Лани.
Лани тихичко се засмя.
— Сигурно си разговаряла с Брадфорд. Той твърди, че бих могла да управлявам Англия.
— Ако ти я управляваше, тя би била много по-интересна страна — усмихна се Жозет. — Не можеш да си представиш колко скучен може да бъде този бал. — Тя се облегна назад и въздъхна. — Той никак няма да прилича на събиранията, които устройват Джеърд и Брадфорд.
— Които ти уж никога не си виждала — каза Брадфорд.
Жозет се изкикоти и каза на Каси:
— Моята бавачка обикновено заспиваше и аз тихичко слизах долу и наблюдавах от площадката. Но една вечер Джеърд ме залови. Беше много ядосан.
— Щеше да бъде още по-ядосан, ако не те беше заловил точно в този момент. Тези партита не бяха за невинни момичета като теб.
— Оргии — призна с облекчение Жозет на Каси. — Разюздани, пиянски угощения. И всички като че ли си прекарваха чудесно.
— Може ли да говорим за нещо друго? — жаловито помоли Брадфорд. — Темата за моето порочно минало ме кара да се чувствам малко неудобно. Язди ли Моргана днес?
Жозет започна да бъбри за любимите си коне.
Каръдайн Хол беше ярко осветен. Фенери висяха и по дърветата от двете страни на алеята, която водеше до огромната четвъртита тухлена къща. Пред нея бяха спрели карети с най-различна външност. Кочияши в ливреи ги охраняваха или просто разговаряха със слугите.
— Ето го Джеърд. — Брадфорд погледна към вратата още със слизането му от каретата. — И нашата мила домакиня.
Когато икономът им помогна да слязат от каретата. Каси неволно беше обзета от напрежение. Тя също беше видяла двамата, които стояха на най-горното стъпало. Керълайн Каръдайн беше обърнала лицето си към Джеърд и весело се смееше. Беше облечена в светлосиня рокля. Джеърд, в тъмни вечерни дрехи, не беше по-различен от онзи Джеърд, когото тя виждаше всяка вечер. Той винаги изглеждаше строен и грациозен, малко опасен и така красив — като езически бог. Никак не беше чудно защо Горгоната е вперила поглед в него, все едно иска да го изяде за вечеря, помисли си Каси със силно раздразнение.