— Защото облякох роклята, която ти избра за мен? Защото ти казвам, че жената не е робиня? Мисля, че не. Върни се при лейди Каръдайн. Тя ще ти каже всичко онова, което искаш да чуеш.
Тя ускори крачка, защото беше почти стигнала до лейди Хънтли.
— Уверявам те, че не ми пука дали ще ме изоставиш. Аз ще се справя с тези хора.
— Изкушавам се да те изоставя. Всяка една от тези жени може да те нарани само с една забележка.
— И защо теб те интересува дали това ще стане?
— О, интересува ме. — Той й се усмихна жестоко. — Това е привилегия, която искам да запазя за себе си.
Той спря пред лейди Хънтли, Лани и Жозет. Взе ръката на лейди Хънтли, а усмивката му стана възможно най-учтва.
— Ах, колко си прекрасна тази вечер, Аманда. Този цвят много ти отива. Мога ли да ти представя моята роднина, Касандра Девил? Вие вече се срещнахте с нейната мащеха.
— Нещо не е наред. — Каси с тревога гледаше как лейди Хънтли води Лани от една групичка към друга. Беше оставила Каси и Жозет да се оправят сами. — Това не ми харесва.
— Какво? — попита Жозет.
— Не знам.
Лани се усмихваше, но на лицето й беше изписано онова изражение, което показваше колко много страда, когато Клара я обиждаше.
— Ще можеш ли да разбереш?
— Ще ми отнеме време. Тези хора не ме обичат. Не можеш ли ти да я попиташ?
Лани беше приела да дойде на бала, за да помогне на Жозет. Каси знаеше, че тя няма да започне да се оплаква сега.
— Не.
Жозет вдигна рамене.
— Тогава аз ще разбера.
И тя се смеси с тълпата. Без успокояващото я присъствие на Жозет, Каси се почувства самотна и изоставена. Беше заобиколена от непознати. Добре облечени чужденци. Искаше да избяга. Погледите на жените издаваха, че са шокирани, че я презират. Мъжете се срамуваха да срещнат погледа й. Тя търсеше с очи Брадфорд, но той беше погълнат от разговора си с един златокос младеж.
А Джеърд отново стоеше до лейди Каръдайн във фоайето.
Тя срещна погледа му и потрепери. Как се осмеляваше той да я гледа с такава страст, с такова желание?! Да я гледа така, все едно му принадлежи и то когато бе застанал до друга жена?! Отчаянието й беше задушено от пламъците на гнева. Тези префърцунени дами не искаха да я приемат, но мъжете им нямаше да окажат силна съпротива. Мъжете рядко се ръководеха от нещо друго, освен от телата си. Самата тя нямаше опит в тази игра, но дълги години беше наблюдавала как Лихуа се възползва от предимствата си. Тя нарочно извърна очи от Джеърд и започна да търси златокосия мъж, който беше разговарял с Брадфорд. Почака, докато срещне погледа му, и му се усмихна.
Младият Адонис прекъсна разговора си с Брадфорд.
Добре. Тя притвори очи и запърха с клепки, а после прокара език по долната си устна.
Младият мъж вече идваше към нея.
Тя хвърли бърз поглед към Джеърд. Да, нямаше никакво съмнение, той беше свидетел на размяната на погледи между двамата и беше разгневен. А тя изпита силно задоволство. Нямаше да му навреди, ако го ядосаше още малко.
И тя се огледа из залата, за да избере друг подходящ обект.
— Престани да я гледаш, Джеърд — каза му тихо Брадфорд и му подаде чаша пунш. — Ти предизвикваш много по-голямо вълнение от нея. Все пак, това е само една рокля.
— Ти знаеш по-добре.
Тя беше като червено знаме, което всеки мъж в стаята искаше да притежава. И тази кучка нарочно развяваше знамето в знак на покана към всички мъже. Нито тя, нито Лани умееха да танцуват, но това не пречеше на мъжете да ги преследват. Двете жени стояха в двата срещуположни ъгъла на стаята, но и двете бяха заобиколени от мъже, които молеха за внимание.
„Позволи ми да си избера мъж, който да ми достави удоволствие.“
— Кристалната чаша ще се счупи, ако я стиснеш още по-силно — забеляза Брадфорд. — И ще се порежеш доста дълбоко.
— Тогава вземи това проклето нещо — и той пъхна чашата обратно в ръката на Брадфорд. — Аз и без това не искам пунш.
— По-добре да държиш чаша, отколкото сабя.
— Аз нямам сабя.
— Това не означава, че няма да можеш да се сдобиеш с една. — Той отпи от пунша си. — Кажи ми кого ще извикаш на дуел? Младия Фред Монтейт? Той доста усилено я ухажва. Или граф Темкър? Не, той няма да бъде достоен противник. Сигурно е вече на седемдесет години.
Джеърд му хвърли убийствен поглед.
— Ти като че ли си в прекрасно настроение.
— Всъщност не съм щастлив. Никак не ми харесва как се развиват нещата — каза той. — Но не заради тези вълци, които напразно вият към Луната. Те вероятно само си търсят развлечението, а и помагат на нашите дами да се забавляват. Не ми харесва как Лани е стиснала устни.