— Какво?
— Когато е ядосана, тя държи устните си плътно стиснати и се накланя с едно особено, рязко движение. — Той се намръщи — Нещата не вървят на добре.
— Не виждам никакъв знак…
— Това означава, че не мислиш за нищо друго, освен за червената рокля и своята собствена страст Може би за тебе ще бъде по-добре да използваш главата си, отколкото по-долните части на тялото си, когато се опитваш да разбереш нещо — обърна се и го погледна. — Попита ли Каси защо е облякла тази рокля?
— Няма нужда да я питам. Предизвикателството си има свой собствен глас.
— И тя сигурно не ти е казала истината. — Той кимна към Лани. — Каси няма да разреши Лани да се почувства самотна дори това да означава отлъчване от обществото и за нея.
— Много благородно.
— Но на теб не ти се иска да повярваш.
— Вярвам, че тя обича Лани.
— Омръзна ми вече да споря с теб — предаде се Брадфорд. Сложи чашата си на масата. — Трябва да отида при Лани. Тя определено е ядосана.
— И мислиш, че ще ти каже защо е ядосана?
— Вероятно няма. Но ще знае, че съм до нея и я подкрепям. Моля те, въздържай се и не се втренчвай в Каси през останалата част от вечерта. Някои от гостите тук вярват, че съм те възпитал добре и че маниерите ти са прекрасни. И ще трябва да поправиш онова, което стори, като отново се посветиш на нашата чаровна домакиня. Ако съм сгрешил и всичко върви чудесно за Лани, ще искаме това да продължи, нали?
И той тръгна към ъгъла, в който беше Лани. Джеърд отправи поглед към Керълайн. Нямаше настроение. Всъщност той страдаше силно. Каръдайн си имаше своя кръг от обожатели, усмихваше се лъчезарно и говореше бързо, прекалено бързо. Явно и тя беше ядосана. Трябваше да последва инструкциите на Брадфорд и да отиде при нея.
„Ти няма дори да се замислиш дали да легнеш с нея.“
Почувства нов прилив на гняв, когато си спомни думите на Каси. Истина беше: беше обмислял необходимостта да легне с Керълайн, за да запази доброто й разположение към Лани и това нямаше да означава нищо за него. И защо би трябвало да бъде другояче? Каръдайн знаеше правилата. Но беше надценила влиянието си над Джеърд.
Неговото сексуално желание към нея беше траяло само миг. Беше изчезнало почти едновременно с появата си. Така беше и с всички жени преди нея.
Докато не се появи Каси. Докато тази проклета малка дивачка не влезе в живота му и не му каза, че ще си вземе друг мъж със същата лекота, с която беше взела него.
Господи.
Искаше му се да я убие. Не, искаше да убие всеки един от тези глупаци, които се събираха около нея като пчели около медна пита. Ако останеше още малко на мястото си и продължеше да я наблюдава, нямаше да може да се въздържи. Щеше да отиде там и… Обърна се рязко на пети и прекоси балната зала в посока към Карълайн Каръдайн.
Вечерта му изглеждаше като разделено на сегменти бойно поле. Сега щеше да му се наложи да отстъпи и да търси примирие, за да спаси онова, което все още може да се спаси. Щеше да му се наложи да бъде чаровен, да успокои вълненията на Каръдайн и може би всичко щеше да мине добре.
Ако въобще нещо можеше да бъде добре в тази проклета нощ.
Трябва да говоря с теб — прошепна Жозет в ухото на Каси, след като с труд успя да си проправи път до нея. — Измъкни се от тях и ела при купата с пунша.
— Вече повече от час се опитвам да им се изплъзна — отговори Каси, силно ядосана. Когато беше започнала тази игра, не беше си и представяла за колко досадна ще я намери само след няколко минути. — Но те винаги ми предлагат да донесат онова, което искам. Как въобще ще се помръдна оттук? Чувствам, че… че… се задушавам.
Жозет тихичко се изкикоти.
— Аз ще ти помогна.
И тя извиси глас:
— Ще припаднеш? О, мила, трябва да излезеш да глътнеш малко свеж въздух.
Тя обви ръка около кръста на Каси и заби лакът в стомаха на един от младите мъже, който беше направил загрижено крачка напред.
— Извинете.
Успя да избута Каси до френския прозорец, който беше само на няколко метра и двете най-после излязоха в градината. Тя победоносно затвори прозореца.
— Готово. Вероятно ще бъдем в безопасност няколко минути. — Тя потрепери. — Ако не измръзнем до смърт преди това.
Каси дълбоко и жадно пое студения въздух.
— Не ми пука. Тъкмо няма да ми се наложи да се върна там вътре. Какви странни ритуали за чифтосване имате тук. Мъжете нищо не правят. Само се купчат около тебе и те гледат втренчено и приказват сладки приказки. Те дори не те слушат. Всеки път, когато се опитвах да кажа нещо, което ме интересува, те просто се изсмиваха.
— Капу?
— Граф Темкър каза, че трябва да си купя някоя кротка малка кобила, за да не ми причини нещо лошо. — Тя презрително изсумтя. — Те всички са идиоти.