— Не са, но мислят нас за идиотки — отговори Жозет. — И всеки момент могат да ни последват тук, навън. Трябва да говоря бързо.
— Лани?
Тя кимна.
— Лейди Каръдайн е натоварила лейди Хънтли със задачата, която не може да изпълни сама.
— Което означава?
— Недоловими обиди, малки рани, от които не се умира, но кървят силно. Лейди Каръдайн очевидно отдавна се е подготвила, за да приведе в действие плана си. Външно, за пред хората, тя изразява подкрепата си към Лани, но позволява на онази кучка да я обижда, като самата тя, естествено, е освободена от отговорност. Ако Лани се оплаче, тя ще каже на Джеърд, че е направила всичко възможно, но че някои хора просто са ужасно нетактични.
И мрачно добави:
— По същия начин тя наказва и мен. В лицето на лейди Хънтли е намерила достоен заместник. Тя е почти толкова жестока, колкото е и дъщеря й.
Каси се вцепени.
— Сигурна ли си в това?
— Чух лейди Хънтли да казва на Лани, че дори не е сънувала, че един ден в Каръдайн Хол ще бъдат допускани диваци. Но лейди Каръдайн била много добра християнка. Тя дори наемала негри и индуси за слуги в домакинството. А тонът й беше сладък като мед, макар да ронеше отровни думи.
Каси здраво стисна юмруци. Завладя я толкова силен гняв, че кръвта замъгли погледа й. Как се осмеляваха да нараняват Лани? Нима тези чужденци не можеха да видят каква е тя всъщност? Щеше да ги унищожи, да ги сравни със земята.
— И какво отговори Лани?
— Нищо. Просто й отвърна с поглед, който можеше да я убие на място, ако душата й не беше вече мъртва. — Тя вдигна вежди. — Е, какво ще правим?
— Ти нищо няма да правиш. Това не е твоя грижа. — Тя рязко се обърна и тръгна към френския прозорец. — Стой настрани.
— Разбира се, че е моя грижа. Всичко това стана заради мен.
— Тогава, не му позволявай да отиде на вятъра.
Тя рязко отвори прозореца и влезе в балната зала.
— А, ти се чувстваш по-добре — каза Фреди и започва да се приближава към нея. — Какъв прекрасен румен цвят имат бузите ти. Малко свеж въздух е…
Тя бързо мина покрай него. Заобиколи групата хора и най-после стигна до Брадфорд и Лани. Лани хвърли само един поглед към лицето й и каза:
— Не, Каси.
— Жозет ми каза.
— Само още няколко часа и всичко ще свърши.
— Няма да чакам толкова.
— Не се забърквай в това. Аз сама ще избирам и водя битките си.
— Ти не се биеш, ти просто търпиш.
— Не е виновна лейди Хънтли. Тя е само папагал. Остави я на мира, Каси.
— По дяволите, няма да оставя нещата така.
Тя се обърна на пети и тръгна към ъгъла, в който стояха един до друг Джеърд и Каръдайн Каръдайн. Лани имаше право, тя беше тази, от която трябваше да търсят отговорност. Спря пред жената.
— Излез навън с мен.
— Моля?
— Излез навън с мен, или ще съжаляваш.
— Мили Боже, нима ме заплашваш?
— Не още. Просто те предупреждавам.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джеърд със смръщени вежди.
Тя не му обърна никакво внимание.
— Ела!
Обърна се и наперено излезе от стаята. Керълайн Каръдайн се появи след миг, следвана от Джеърд.
— Тук е ужасно студено. Това е лудост.
Каси не чувстваше студа.
— Знам какво си наредила на лейди Хънтли.
Тревога премина по изящното лице на дамата.
— Джеърд, не знам за какво става дума. Наредих на Аманда да запознае мадам Девил с нашите приятели, докато аз изпълнявам ролята си на домакиня.
— Наредила си й да се преструва на мила и сърдечна, но да покаже на Лани, че не е добре дошла тук.
— Не можеш да обвиняваш мен за злобата на друга жена.
— Мога, и те обвинявам. Обвинявам те в лицемерие, обвинявам те за твоята дребнава душа, обвинявам те в жестокост. — Тя започна да се приближава към нея и спря едва на няколко сантиметра. — Ти я наричаш дивачка, но ти самата си дивачка.
— Керълайн? — попита Джеърд.
— Лъже! Тя няма доказателства.
— Не, нямам доказателства — каза Каси. — Само думите на Жозет и изражението на твоето лице, когато разбра за какво става въпрос.
Керълайн се усмихна.
— Тук е много студено, замръзвам, а и не желая повече да слушам твоите нападки. Ще го обсъдим по-късно, Джеърд. — Тя понечи да тръгне към къщата.
— Не — спря я Каси. — Не и докато не изкупиш вината си. Не можеш да нараниш Лани и просто да отминеш.
Устните й се изкривиха в усмивка.
— И какво ще направиш, ако откажа?
— Ще се превърна в това, за което смяташ нея. Лани не е дивачка, но аз мога да бъда. Тя вярва в достойнството и любезността и във всички ония глупости за обръщането на другата буза. Тя се опита да ме научи на всичко това, но не успя. — Каси се приближи още повече, погледът й не се отделяше от лицето на дамата. — Тя така и не разбра воините от Каланиопу, но аз прекрасно ги разбирам.