— Каланиопу? — повтори Керълайн. — Каква скоропоговорка е това?
— Вашият капитан Кук се опитал да вземе вожда им за заложник. Знаеш ли какво са му сторили?
— Всички знаят, че този смел човек е бил убит от диваците.
— Те отделили месото от костите му и го върнали на моряците в чувал. Точно така ще постъпя и аз с теб.
Керълайн потрепери.
— Ти наистина си дивачка.
— Да и няма да размислям два пъти, а направо ще допълзя в стаята ти и ще те заколя. — Свирепите думи излизаха от устата й в неспирен, страшен поток. — Нищо няма да може да те спаси. Ще чакам и ще дебна, и когато най-малко очакваш, ще те ударя.
Керълайн пребледня.
— Джеърд! Спри я.
— Не съм сигурен, че ще успея — бавно рече Джеърд. — Тя наистина е много страшна, нали? Може да всели ужас у всеки го.
Каси не му обърна никакво внимание.
— Ще отидеш при Лани и ще й се извиниш. Ще й кажеш, че ти е известно, че тя е много по-добра и по-прекрасна, отколкото ти някога ще бъдеш. Ще направиш реверанс пред нея и…
— Реверанс?
— Ти би трябвало да бъдеш закопана в пръстта и да целуваш краката й — свирепо рече Каси. — Щях да те накарам да го направиш, ако това нямаше да е прекалено неудобно за Лани.
Керълайн вдигна гордо глава.
— Всичко това са глупости. Аз не се страхувам от теб.
— Погледни ме! — Каси задържа погледа й. — Би трябвало да се страхуваш. Вашият свят не е мой. Аз не се ръководя от вашите правила. Всяка нощ, когато си лягаш, ще се чудиш дали ще видиш отново слънцето.
Керълайн отново потрепери и навлажни устни.
— Тя е луда. Помогни ми, Джеърд.
— И да я предизвикам да отдели месото ми от костите? Предпочитам да запазя и двете.
— Тръгвай! — Каси започна да я бута към вратата. — Сега! Ще те гледам от прага.
Керълайн отвори вратата и й хвърли злобен поглед през рамо.
— Никога няма да ти простя, че я остави да постъпи така с мен, Джеърд. — Тя вирна брадичка. — Добре, ще го направя, но тази малка победа няма да ви бъде от полза. Аз имам положение тук. Към мен изпитват уважение, дори се страхуват от мен. А вие сте нищо.
Тя тръгна към Лани. Спря пред нея, поколеба се, а после набързо направи реверанс. Лани я погледна изненадано.
Керълайн тихо измърмори думите, които те не чуха, но трябва да са били онези, които Каси смяташе за подходящи, защото по лицата на гостите, които заобикаляха двете жени, се четеше объркване.
— Доволна ли си? — прошепна Джеърд в ухото на Каси.
— Не, но ще трябва да се задоволя с това. — Тя се завъртя на пети. — Отивам си. Не искам повече да бъда тук дори и секунда.
— И никакви предизвикателства повече? — Той улови погледа на Брадфорд и му направи знак. — Тъй като аз, също като теб, вече не съм желан тук, ще те отведа. Изчакай ме отвън, докато поговоря с Брадфорд.
Той се присъедини към нея миг по-късно и намести пелерината около раменете й.
— Вероятно нямаш нужда от това. Съмнявам се, че усещаш колко е студено.
— Къде е Брадфорд? — попита го тя, докато той й помагаше да слезе по стъпалата.
— Идва. Аз ще те върна в замъка в моята карета, а той ще доведе Лани и Жозет. — Той даде знак на кочияша. — Вярвам, че е най-добре да си тръгнем веднага.
Тя не оспори решението му. Той й помогна да се качи в каретата, а после зае мястото срещу нея. Сега, когато беше свършила работата си, Каси не искаше нищо по-силно от това да напусне мястото. Загърна се плътно в пелерината.
Джеърд беше прав: въобще не усещаше студа, но трепереше — като последица от прекалено силния гняв.
Въздъхна облекчено, когато светлините на Каръдайн Хол се скриха в далечината.
— Щеше ли да го направиш? — внезапно я попита Джеърд.
— Дали щях да я заколя? Не ставай смешен. Дори животът на тази… тази Горгона има известна стойност. Но трябваше да я изплаша така силно, че вече никога да не се почувства в безопасност.
— Не съм сигурен, че дори сега би се почувствала отново в безопасност.
— Добре.
Каси се облегна и затвори очи. Треперенето стана още по-силно. Може би ако се престореше на заспала, Джеърд нямаше да го забележи. Той дълго време не проговори и тя помисли, че е успяла да го заблуди. Но после той грубо каза:
— Престани да трепериш, по дяволите.
— Студено е.
— Престани!
Тя отвори очи и каза ядосано:
— Не мога да престана. Щом не искаш да ме гледаш как треперя, затвори си очите. То не е като…
— Млъкни.
Той се премести до нея, ръцете му се плъзнаха под пелерината и здраво я притиснаха.