— Просто замълчи.
Той й даваше сила и подкрепа. Прегръдката му замайваше главата й. Трябваше да го отблъсне, да му покаже, че няма нужда от него. Мили Боже, но тя имаше нужда от него. Може би беше правилно да приеме утехата му поне за кратко време. Тя се отпусна в ръцете му.
— Скоро ще бъда по-добре. Беше… трудна вечер.
— За всички нас. — Ръцете му я прегърнаха още по-здраво. — А и ти направи всичко възможно, за да стане още по-трудна.
Тя усети, че той не говори нито за Керълайн, нито за Лани.
— Ти не беше справедлив.
Той не отговори.
Изглежда, нямаше да спори с нея. Каси почувства силно облекчение. Тази вечер и без това имаше много конфликти и предизвикателства. Усещаше раздразнение, но не и гняв. По-рано, по време на вечерта, той беше ядосан и нейната атака срещу лейди Каръдайн трябваше да налее масло в огъня, но не беше станало така. Защо ли? Вниманието й беше погълнато от лейди Каръдайн и не беше забелязала реакциите на Джеърд, но сега, когато размишляваше над случилото се, тя си спомни, че той не й се беше противопоставил. Каси беше съсипала всичките му планове, но той не беше я изоставил. Подкрепата му я объркваше.
— Защо не… Лейди Каръдайн ти беше много ядосана.
— Да.
— Тя ще намери начин да ти отмъсти.
— Ти й даде достатъчно възможности.
— Жозет.
— Не вярвам, че Жозет ще се върне в училището за млади дами на лейди Каръдайн.
— А това няма ли да я ядоса? Ти каза, че нейното влияние може да подкопае положението на Жозет в обществото.
— Ще намеря начин да се справя с нея.
— Как?
— Ще я унищожа. — Това беше първото, което му дойде наум. Думите бяха произнесени съвсем безстрастно. — Тя се смята за образец за добродетел и добър вкус. Няколко намека, направени в подходящо време и на подходящо място, и с нея е свършено… Няма да е трудно да се разруши образът, който е изградила.
Беше шокирана от безмилостните му думи, но не трябваше да бъде. Тази същата безмилостност беше накарала баща й да напусне острова и да бяга от преследване.
— Ще постъпиш така с нея?
Изведнъж той се засмя.
— Поне не съм казал, че ще я заколя и ще сложа месото й в чувал. Да, ще го направя, ако тя навреди на Жозет. Може да го направя, дори и тя да се държи както трябва.
— Защо?
— Тя ме излъга и не игра честно.
Не биваше да задава този въпрос. Справедливостта беше важна за него. Лейди Каръдайн беше извършила предателство, което той не можеше да прости.
— Ти си ми повярвал?
— Видях лицето й. Но, така или иначе, щях да ти повярвам. За голямо мое нещастие, открих, че ти си болезнено честна.
Тя замълча за миг, а когато проговори, думите й бяха приглушени:
— Съжалявам, че причиних тревоги на теб и на Жозет. Трябваше да го направя.
— Знам. Каноа беше тази, която действаше.
Тя неуверено каза:
— Благодаря за разбирането. Не можех…
— Разбирането?
Той я отдалечи от себе си и я погледна в очите, а после грубо я попита:
— Защо, по дяволите, ми благодариш? Нима не мислиш, че аз разбирам вината си? Аз съм виновен за всичко, което се случи тази вечер. Аз се доверих на Каръдайн и поради моята неправилна преценка Лани беше наранена, а ти — разтревожена. Не ми дължиш никаква благодарност за това, че се проявих като глупак.
— Не, ти не си глупак. Тя действаше много хитро и…
— Аз направих грешка, а други платиха за нея. Което означава, че трябва да поправя стореното.
— Лейди Каръдайн вече го поправи.
— Не, тя не плати за моята грешка. — Тонът му беше остър, но издаваше силното му разочарование. — Господи, не знаеш ли, че не искам нищо да ти дължа? Ти ме ядоса толкова силно, че забравих колко си уязвима. Ако това не се беше случило, ти щеше да бъдеш в леглото ми довечера.
— Не!
— Да!
Очите му просветваха в тъмното.
— Ти го искаше. Може да си облякла тази рокля заради Лани, но всичко, което извърши след това, беше заради мен. Искаше да ме ядосаш. Но аз ще се справя с онази жена и колкото по-скоро, толкова по-добре.
Нима това беше истина? Преднамерените провокации бяха нещо, което по принцип й беше чуждо. Тя не приличаше на себе си тази вечер. Беше го видяла с Каръдайн и позволи на гнева да я завладее? Гняв или ревност?
Тя го беше пожелала и се беше опитала да го има. Беше действала сляпо, инстинктивно. Това я уплаши. Как можеше да бъде сигурна, че няма отново да го допусне?
— Остави ме да си отида — прошепна тя.
Ръцете му стиснаха здраво раменете й, но в следващия миг я пуснаха.
— Не за дълго. — Той отново зае мястото от другата страна. — Кълна ти се, няма да е за дълго, Каси.
Тя отново се облегна и затвори очи. Опита се да изгони образа му от съзнанието си. Усещаше неговия поглед, чувстваше неговото присъствие, струваше й се, че той все още я докосва.