Мили Боже, не можеше да се освободи от него. Може би никога нямаше да успее.
Глава 13
— Будна ли си? — прошепна Лани от прага.
— Да.
Каси се обърна о лице към вратата. Лани все още беше с балната си рокля. Сигурно току-що бяха пристигнали.
— Тъкмо си легнах. Ще стана.
— Не, ще говорим утре сутринта. Ще остана само минута.
Лани леко влезе в стаята, остави свещника на масата до леглото и седна в края на леглото.
— Просто искам да знам как успя да го направиш.
— Заплаших я, че ще умре от смъртта на капитан Кук.
Лани отметна глава назад и звънко се засмя.
— И тя ти повярва?
— Жозет ми каза, че тя е страхлива. Бях ядосана. Ти също щеше да ми повярваш.
Усмивката все още беше на устните на Лани.
— Може би. — Тя се наведе и целуна Каси по челото. — Не биваше да го правиш, но съм ти благодарна. Хубаво е да имаш приятелка, която те обича.
Тя взе свещника и тръгна към вратата.
— Лека нощ, Каноа. Приятни сънища.
Джеърд беше казал, че този път е действала Каноа, а сега и Лани се обръщаше към нея с хавайското й име. Може би беше доста по-войнствена, отколкото мислеше самата тя. Лани се спря на прага и я погледна.
— Наистина ли я заплаши с Каланиопу?
— Изглеждаше ми съвсем подходяща заплаха.
— О, да, извънредно подходяща.
Лани излезе с усмивка на уста.
Брадфорд отлепи гръб от стената.
— Разбра ли как нашата тигрица е накарала онази кучка да се извини?
— Само я е заплашила — усмихна се Лани. — Но заплахата е била извънредно жестока. — Тя продължи да върви по коридора. — Какво правиш тук? Мислех, че вече си, си легнал.
— Не можех да си легна, преди да се уверя, че всичко с теб е наред. Знаех, че първо ще отидеш при Каси. — Той изравни крачката си с нейната. — Ще те придружа до стаята ти.
— Не е необходимо Знам пътя.
Той каза с изненадваща жар:
— За Бога, позволи ми да направя нещо за теб!
Тя го погледна силно изненадана. Никога не беше виждала сдържания, присмехулен Брадфорд така ядосан. Той вървеше до нея, а дланите му ту се свиваха в юмруци, ту се отпускаха.
— И не ме гледай така, като че ли в желанието ми да те защитя има нещо нередно! Иска ми се здравата да те разтърся.
— Не виждам как можеш да имаш две толкова противоречиви желания.
— Не и когато човек е така неудовлетворен, както съм аз в момента. Знаеш ли как завиждах на Каси тази вечер? Стоях там и гледах как тя те защитава, без дори да знам каква е била обидата. Тя не ми позволи да узная. Ти нямаше да ми позволиш да ти помогна. Ти никога не ми разрешаваш да се доближа достатъчно до…
— Аз нямам нужда от защита — прекъсна го тя. — Щеше да бъде по-добре, ако Каси също беше оставила нещата такива, каквито бяха Може би е навредила на Жозет.
— А това, че те нараниха, няма никакво значение, така ли?
— Тези хора не могат да ме наранят, ако аз не им позволя.
— Но те те нараниха. Видях те. Разбрах по лицето ти.
— Значи, си сбъркал. — Бяха стигнали до вратата й и тя здраво сграбчи бравата. — Ти не ме познаваш достатъчно добре, за да можеш да четеш по лицето ми.
— Достатъчно добре те познавам!
Той сложи ръцете си на раменете й и я обърна с лице към себе си Очите му гневно просветваха.
— Познавам те по-добре от всички на този свят. Познавам твоята гордост и твоето великодушие, твоята интелигентност и твоята упоритост. Знам, че можеш да преминеш през пламъците на ада заради някого, когото обичаш и искам да бъда един от тези хора. Искам го толкова силно, че желанието ми причинява болка.
Устата му хищно завладя нейната.
Чувственост и страст я обгърнаха отвсякъде, отнеха дъха й и по тялото й плъзна топлина. Действието му беше толкова неочаквано, че тя нямаше време да издигне преграда между себе си и него. Устата й инстинктивно се отвори и езикът му навлезе в нея. Гърдите й се надигаха и опираха в широкия му гръден кош. Тя почувства между краката си познатата топлина и неизменния копнеж.
Той вдигна глава и дрезгаво каза:
— Виждаш ли, можем да имаме всичко това. Ти имаш нужда от мен.
Замаяна, тя вдигна очи към него. В този момент той излъчваше само мъжественост и чувственост, и тя беше така безпомощна, както когато беше още младо момиче и се целуваше за първи път. По лицето му се четеше триумф. Ръцете й го погалиха по врата, а главата й с готовност се наклони назад.
„Да, ела при мен. Нека тялото ми пее. Нека се съединим в танца на…“
— Не!
Тя се отскубна от него и отстъпи назад толкова бързо, че се блъсна във вратата. Потрепери, когато осъзна, че без малко не беше отстъпила.