— Не отказвай. Ти имаш нужда от мен.
Тя си пое дъх, за да се успокои, но не успя.
— Нямам нужда от теб. — Трябваше на всяка цена да издигне преграда между тях. — Просто имам нужда от мъж.
Грубите му черти се изкривиха от болка, но той се насили да се усмихне.
— Тогава вземи мен. Аз съм на твое разположение.
Тя поклати глава.
— Това не би се харесало на Шарл.
— Няма защо да му казваш. — Усмивката му стана присмехулна. — Виждаш ли колко ниско съм паднал? Ще бъда доволен да те споделя с него. Ще те взема, независимо по какъв начин ще се добера до теб. В каква жалка твар съм се превърнал.
Заболя я от горчивината в гласа му.
— Не, ти не си за съжаление. Ти си прекрасен мъж. — Тя направи пауза, а после каза, като изговаряше думите много бързо: — Дори на света да не съществуваше Шарл, не виждаш ли, че между нас нищо не би се получило? Ти беше там онази нощ. Твоите приятели ме мислят за дивачка. Те никога няма да ме приемат.
— Тогава те няма да бъдат повече мои приятели.
— Аз не харесвам твоята страна.
— Тогава ще отида където ти пожелаеш.
Тя поклати отчаяно глава.
— Ще съжаляваш, ако се ожениш за мен.
— Нека го направим, а после ще видим. Отиди си вземи пелерината и тръгваме за Гретна Грийн. До сутринта вече ще сме женени. — Момчешката му усмивка издаваше нетърпение. — Нека ти покажа колко силно мога да обичам, Лани. Ще се грижа за теб, ще задоволявам тялото ти. Не те моля за нищо друго, само ми разреши да те обичам.
Тя затвори очи. Можеше да си представи какво би било да си позволи да бъде обичана от Брадфорд. Страстен, топъл и все пак криещ доста предизвикателства. Той щеше да я пази и да я цени. Не беше познала досега такава любов. През целия си живот тя беше тази, която даваше. Колко прекрасен би бил животът…
Когато разбра накъде я водят мислите й, тя отвори очи. Не можеше да повярва, че е била толкова силно изкушена. Честта и предаността й забраняваха дори да обмисля молбата на Брадфорд.
— Невъзможно. — Изведнъж очите й се изпълниха със сълзи. Тя му обърна гръб и отново хвана бравата. — И преди ти казах, че дори не бива да слушам думите ти. Обичам само Шарл.
— Не, не го обичаш — каза той през зъби. — Може и да се интересуваш от съдбата на Девил, но, за Бога, ти се интересуваш и от мен. Всеки ден твоите чувства стават по-силни. След месец просто няма да знаеш какво да правиш без мен.
Тя бързо влезе в стаята и тръшна вратата.
Нещо я стягаше в гърдите. Не можеше да диша, без да подсмърча. Последните няколко минути бяха много по-напрегнати от часовете, прекарани в Каръдайн Хол. Господи, не искаше да наранява Брадфорд. Най-малко би искала да му причини мъка и разочарование. Би дала всичко, за да го избегне.
„Би дала всичко…“
Опасна мисъл. Страшна истина.
Тя отиде с несигурна крачка до леглото и седна. Чувстваше се разнебитена, изтощена, като че ли беше на хиляда години.
„Всеки ден чувствата ти към мен стават все по-силни.“
Ако е истина, значи на това трябва да бъде сложен край. А тя имаше ужасяващото чувство, че беше истина.
Когато на другия ден Каси влезе в конюшнята, Жозет стоеше до яслата на Капу и го милваше по муцуната. Момичето се обърна към Каси с победоносна усмивка.
— Оседлах го за теб. Той започва да ме харесва. Трябва му още малко време и ще мога да го яздя. Ако ми разрешиш, разбира се.
Може би не разполагаха с толкова време, помисли си Каси с болка в сърцето. Скоро щяха да се случат събития, които щяха да я отведат далеко от замъка и то завинаги. Завладя я силна, много силна мъка. Разбира се, че трябваше да изпитва тъга. Жозет се беше превърнала в нейна приятелка, а винаги е тъжно да напуснеш приятел. И каза импулсивно:
— Искаш ли да го пояздиш днес?
Лицето на Жозет грейна от радост.
— Може ли? Мислиш, че е готов за това?
— Можем да опитаме. Ще остана до главата му, докато се качиш, в случай че реши да прави номера.
— Знаеш, че това ще ми хареса, нали? Искам да го яздя още от онази първа нощ, в която го видях. — Част от радостта й се стопи. — Сигурна ли си? Ти не позволяваш на никого да го язди. Дори на Джеърд.
— Значи е време да се поотърся от егоизма си. — Тя отвори вратата на яслата. — Лани казва, че да направиш подарък означава да получиш по-голям в бъдеще. В това вярват всички на острова, но на мен ми е трудно да повярвам, когато се стигне до Капу. Но не съм напълно лишена от великодушие… Имам причини да внимавам. Капу наистина е опасен. Изведи го навън.
Жозет сграбчи юздите.
— Ела, момче — помоли го тя. — Ще бъда много добра с теб.
Тя го поведе към онази врата в оградата, която водеше към пасището. Изведнъж Каси видя, че яслата на Моргана е празна.